Прави чест на BP, че са прозрачни относно ролята, която играе продажбата на активи. Те никога не са казвали, че няма да използват продажби, за да постигнат нулеви емисии. Нито Shell. Но ме изненада по-голямата роля, която тези разпродажби на активи вече играят, що се отнася до годишните емисии.
Мислехме, че миналата година от документацията за емисиите на ВР ще излязат въглеродни емисии еквивалентни на над 5 млн тона. А последиците за оперативните подобрения показват реално абсолютно намаляване на глобалните емисии само с 1 млн. Така че това е петкратна разлика и е доста значителна.
Фактът, че смятат да продължат да използват този начин постигане на нулеви емисии показва, че не тази тенденция няма да отшуми. Всъщност очакват се продажби на активи на стойност над 1 милрд долара само заради този енергиен преход.
Това е нещо, което ще зачести и зависи от инвеститорите какво мислят за този вид преход към нулеви емисии.
Всяка година компаниите трябва да обявяват своите емисии от „големите си обекти“ на американската Агенция за защита на околната среда. Така се получава представа за някои от емисиите.
ВР обяви 6.6 млн тона емисии през 2019 от активите си в Аляска, но като цяло последиците от тези активи върху световните емисии вероятно са много по-високи.
Знаем, че понякога емисиите, обявени пред агенцията са занижени, защото целта данните да са изчерпателни, а да показват само големите обекти.
Има много и различни процеси, при които може да изтече газ или за които не се отчитат въглеродни емисии и следите им се губят, когато се продадат на частен оператор, който не разкрива тези данни.
Знаем, че ВР е включила това в общите си данни за корпоративните емисии, които обявява пред инвеститорите си всяка година.
За Hilcorp и другите компании, които купиха активите на ВР няма такова изискване и доколкото ми е известно няма признаци да започнат да го правят.
В развитие – дневен блок с Вероника Денизова
