В търсене на произхода на Вселената в Чилийската пустиня, част 15

Има технологични инкубатори за технологии по целия свят, но няма да намерите другаде такъв в подобен квартал. Тук има друга тяхна сграда, построена, за да вдъхновява местните младежи и да подаде ръка за помощ за изобретателите, които тепърва започват.

Тук в Реколета, нещата са доста по-живи, отколкото в Пало Алто. Само че на мястото му отива. Дойдох по време на ден за демонстрации, когато децата от квартала се изсипват през вратата, за да проверят какви джаджи има вътре.

Имаше много неща, които хващат окото, но нищо не може да бие това.

Здравейте, роботи!

Това е като всеки друг робот за видеоконференции, закачен на пръчка, обаче този е на практика смъртоносен.

Това е толкова яко!

Всички джаджи идват от този човек – Родриго Кеведо. Той е нещо като местна знаменитост и има стремежи, съперничещи си с тези на Кание Уест.

"С малко сила, с малко сърце, с малко интелигентност, нека да направим нещо за целия свят. Само че на кого да помогнем? На кого ще помогнем? Кой има най-много нужда от нашата помощ? Тези, които не могат да се движат. Тези, които не могат да движат ръце и крака. Добре. Нека да направим нещо, за да им помогнем да се движат. Какво можем да направим? Нещо, което да има общо с мозъчните сигнали. Ето", казва Родриго Кеведо, основател, Rotatecno.

Родриго е войник в чилийската армия, след това става инженер, докато не получава прозрение и не става предприемач в сферата на роботиката. Най-вдъхновяващото му изобретение е тази инвалидна количка. Хората могат да я управляват като наклонят глава или направят жест. Родриго се надява скоро да се движи само с мисъл – като чете импулсите от сензор, който да следи мозъчните вълни.

"Искате ли да пробвате количката?", казва Родриго. "Заповядайте! Сега правим всичко много по-малко, защото това е първият функционален модел".

Помощниците на Родриго бяха изненадващо внимателни, когато ми дадоха властта на телекинезата.

Част 15/17.