Юли стана най-горещият месец в историята

Горещи вълни и горски пожари минаха през всички части на Европа, Азия и Северна Америка. Учените вече мислят, че последните години са най-топлите за повече от 125 хиляди години. Това е допълнителен сигнал, че глобалното затопляне става по-бързо, отколкото се развиват климатичните политики и опитите за противодействие. Да чуем Али Изади-Наджафабади от BloombergNEF. Този репортаж е право в целта. Планетата се сгорещява по-бързо от политиките на енергийния преход. Какво може да се направи в момента?

Климатичните учени ни казват от години, че трябва да се постараем на стигнем пика на прогнозата за парникови емисии по най-бързия начин. И след това да намалим ги намалим до нулата до средата на този век.

Колкото по-бързо стигнем пика на емисиите, толкова повече време ще имаме до постигане на нетната нула. По-бавното постигане на пика на емисиите означава по-бързото им намаляване до нула.

Това е предизвикателството, пред което сме изправени.

Знаем го от години, но все още не успяваме да се справим.

Кои са най-големите трудности за отделните страни да изпълнят целите на Парижкото споразумение?

Първата стъпка, която трябва да се направи е намаляването на емисиите до 2030г, т.нар. национално определен принос за намаляването им трябва да се съгласува с въглероден бюджет според който повишението на температурите трябва да е под 2 градуса по Целзий до края на века.

Това означава, че страните трябва да намалят емисиите си до 2030г. с приблизително над 40% спрямо нивата от 2019г.

Добрата новина е, че много страни, особено в ОИСР вече си поставиха повече или по-малко подобни цели. Но дори и големите икономики като Индия, Индонезия или Китай, при силното подобрение на разходите за технологии като ВЕИ, все още имат още възможност да си поставят още по-амбициозни цели.

Обаче целите са едно, а страните трябва след това да ги постигнат.

Но дори при членовете на ОИСР с добри цели, все още се изисква от някои да заработят по изпълнението им.