Проблем на ливъриджа ли са банковите фалити в САЩ

След кризата през 2008г. и Закона Дод-Франк решихме, че всичко е приключило. Че сме направили всичко и нещата са окей. Но май не било така. Какво се обърка?

Те искаха да вярват, че всичко е оправено, но се оказа, че не са направили много. Те побутнаха тук-там, направиха и подобриха това-онова, за да могат да кажат, че вече е по-добре. Че е безопасно, макар че никой не би могъл да каже, че е напълно безопасно.

Но че е много, много по-добре.

Че са твърде големи, за да фалират.

И все в този дух.

Но.. това  се оказа погрешно.

Значи не толкова има пропуски при регулаторите, колкото става дума за регулаторната структура, която е била объркана. Фундаментално сгрешена от самото начало. Вие какво бихте направили?

Техните екипи не са търсили какво реално не е наред. И как да се оправи по най-добрия начин. Т.е. с най-малко разходи. По най-добрия начин откъм разходи.

Те създадоха много правила, които не са чак толкова насочени към ефикасност на разходите. Прахоснически са и не вършат добра работа.

На банките им отнема много време, също и на регулаторите да направят това или онова.

Вместо да потърсят най-простите и директни начини за намаляване на крехкостта на системата. Това, на първо място означава най-вече да се намали обема задлъжнялост или ливъридж в системата и да има по-малко междубанкова задлъжнялост на индивидуално и глобално ниво.

На базата на публичната информация до момента, има поне три фалита в САЩ. Това проблем на ливъриджа ли беше?

Винаги е проблем на ливъриджа. Защото ако Silicon Valley Bank имаше повече възможност да поема загуби, биха могли да ги поемат.

А откъде идва способността да поемеш загуби, ако не от инвеститорите, както във всяка друга компания, която не работи на ръба на оцеляването.

Но регулаторната структура, по начина, по който бе изградена, не е позволила възможност – на федерално ниво или щатско ниво да види, че може би дълговият ливъридж е може би стигнал до ниво, което е тревожно.

Определено е така. Първо, те имат стандарти за ливъридж, които са далеч от добрите. Нищо общо с политиката на тези регулации. Те са такива, че се оказваме с лоши правила.

И какво казват? Че са добре и достатъчно капитализирани, а са толкова далеч от такъв критерий.

Какво означава да са балансирани? Мнозина банкери, особено от големите банки казват, че колкото повече ограничения се поставят, толкова по-малко пари ще донесат за икономиката. Какво мислите?

Можете да си развивате капитала като задържите печалбата и да ви останат много пари, за да давате заеми. Това прави Уорън Бъфет. Той винаги задържа печалбата и инвестира много, което прави инвеститорите щастливи.

Парите не са изгорели. Те са инвестирани. Просто инвестициите трябва да си струват.

Защо трябва щом сте силно задлъжнели да мразите капитала? Имам академично проучване, което показва тази динамика. И практически силно задлъжнял заемополучател, особено ако кредиторите не му поставят тежки условия, така както и вложителите, ще ви хареса винаги да заемате все повече и повече. Няма край.

Единственият край е, ако регулаторите го предизвикат.