В първите сто дни на администрацията на Доналд Тръмп се наблюдава смес от първоначална демонстрация на твърдост и неизбежно приземяване пред реалността. Белият дом вече прави „няколко отстъпления“ – както по темата за търговската война с Китай, така и по досегашния подход към Украйна. Екипът около Тръмп бе принуден да напасне очакванията си, защото първоначалните действия не донесоха очакваните резултати. Това каза Христо Панчугов, политолог, в предаването „Клуб Investor“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

В САЩ набира сила дебатът за връщане към късния реализъм на Кисинджър, ала подобна стратегия е спорна, тъй като Вашингтон вече среща истински съперник в лицето на Пекин. Американската дипломация традиционно разчита на инструментите от времето на еднополюсния свят, но днес те стават все по‑неефективни. Ключът е по‑скоро в сближаване с партньорите, а не в раздалечаването им, защото нито САЩ, нито съюзниците им могат сами да балансират растящото влияние на Китай.

В икономически план Панчугов отбеляза, че курсът към реиндустриализация на Америка е затруднен от „скъпия долар, който носи премия заради ролята си на резервна валута“. Девалвацията на долара, макар и реална през последните месеци, едва ли ще бъде управлявана с дълбок, координиран план; по‑скоро ставаме свидетели на случайни ефекти, произлизащи от погрешна оценка на глобалната реалност. В този контекст Европа може да извлече полза, стига да използва създалата се нова политическа динамика за собствена интеграция и стратегическа автономия.

Панчугов коментира и възхода на евроскептичните сили във Великобритания. „Подкрепата за партията на Найджъл Фараж далеч не е нова, ала британската избирателна система не позволява тя да се превърне във фундаментална промяна“, заяви гостът. В континентална Европа обаче все по‑ясно се формулирала необходимостта от „пътна карта за еманципация“ – от общи отбранителни инвестиции до преосмисляне на отношенията с Русия и Китай. Идеята на Вашингтон за използване на Москва като противовес на Пекин е грешна и нереалистична“, тъй като „Русия вече е силно зависима от Китайската народна република.

Обръщайки се към руско‑украинския конфликт, събеседникът отбеляза, че Западът продължава да подценява империалистичното чувство, което държи Руската федерация. Надеждите за вътрешна опозиция, готова да разклати властта на Кремъл, досега са се оказали илюзорни; одобрението за президента Владимир Путин произтича от дълбоки културни механизми, а не от фалшифицирана статистика. По тази причина традиционните санкции и дипломация имат ограничен ефект, а стратегиите спрямо Русия трябва да се базират на по‑задълбочено познаване на руската цивилизационна логика.

На българска почва Панчугов обръща внимание на казуса с блокирания F‑16 Block 70, който според официалните обяснения временно е извън строя след подозрения за нерегламентиран достъп до софтуера. „Системата ни за национална сигурност е пробита или поне показва неспособност да интегрира нов капацитет“, обясни гостът. Той припомни, че България е забавила повече от десетилетие решението за замяна на остарелите МиГ‑29 и че само един от 14‑те български пилоти, изпратени за обучение в САЩ, е достигнал етапа на оперативна готовност. Не е убедително да твърдим, че 13 души не могат да се научат да летят; очевидно има други проблеми, за които обществото не получава отговор.

По темата за еврозоната Панчугов очаква положителен конвергентен доклад през юни, но предупреди, че докладът не гарантира автоматично членство. Окончателното решение е политическо и изисква съгласието на всички министри от ЕС, което пък зависи от доверие към управляващото мнозинство и от ясни сигнали срещу неформални влияния. Според него членството в еврозоната може да се превърне както в огромен позитивен ефект, така и в инструмент за външен политически натиск, ако България не покаже устойчив напредък в правовата държава и сигурността.

Що се отнася до възможността Вашингтон да наложи бързо примирие в Украйна, Панчугов смята, че заявката да спреш войната не е политика, а мечта. Той призова за конкретни политически цели, които да бъдат разбираеми за американската общественост и приемливи за европейските съюзници. Европейският съюз има шанс да формулира такъв разказ и да се наложи като „последния бастион на либералната демокрация“, стига да превърне принципите си в „реален и изпълним план“.

В заключение Панчугов изрази надежда, че Европа ще използва натиска от двете страни на Атлантика, за да ускори собственото си стратегическо преобразяване. „Това би дало на всички европейски държави ясна представа как да действат занапред“ – обясни гостът, добавяйки, че потенциалната трансформация може да стане „огромен катализатор за стабилност и растеж“ на континента.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Клуб Investor“ може да гледате тук.

Още по темата

Какво получават САЩ и Украйна със сделката на Тръмп за полезните изкопаеми

Фондът за ресурсите на Украйна ще се управлява съвместно със САЩ

Тръмп: Войната в Украйна е на Байдън

САЩ и Украйна подписaха споразумение за ресурси след напрегнати преговори