Премиерът на Франция подаде оставка ден след формиране на кабинета

Криза в сърцето на френската власт

Премиерът на Франция Себастиен Льокорню подаде оставка в понеделник, само ден след като президентът Еманюел Макрон обяви новия кабинет, задълбочавайки политическата криза в страната и предизвиквайки разпродажба на френски активи.

Премиерът се оттегли по-малко от 24 часа след като Макрон обяви правителство, което запази повечето висши членове от предишните кабинети. Това разгневи опозиционните партии, които търсеха промяна, но изненадващо преизбраният вътрешен министър Брюно Ретайо – който оглавява център-дясната партия Републиканци – също разкритикува избора на министри, заявявайки, че той не успява да „прекъсне връзката с миналото“.

Френските облигации паднаха, докато инвеститорите се подготвяха за повече политическа несигурност. Доходността на 10-годишните книжа се повиши с девет базисни пункта до 3,6%. Това разшири премията на страната при заеми спрямо германския дълг – ключов показател за фискален риск – до над 89 базисни пункта, най-високото ниво от края на 2024 г.

Още по темата

Колко е опасна ситуацията с френската икономика? Какво ни отговорихте

Френските синдикати готвят мащабни протести срещу мерките за икономии

Политическа безизходица преди бюджета

Лидерът на Френската социалистическа партия Оливие Фор, чиято партия държи потенциален решаващ вот в парламента, заяви, че групата на Макрон се разпада и новото правителство вече няма легитимност. „Свидетели сме на безпрецедентна политическа криза“, каза той малко преди Льокорню да обяви оставката си.

Френските облигации губят привлекателност | Доходността на Франция скача до най-високото си ниво от януари на фона на опасения за жизнеспособността на новото правителство.

Льокорню се сблъска със същия неразрешим проблем, който потопи премиерствата на двамата му предшественици: необходимостта да прокара бюджет през раздробен парламент, който включваше непопулярни съкращения на разходите и увеличения на данъците, нужни за овладяване на най-големия дефицит в еврозоната.

Сега Макрон има три основни избора: той може да назначи нов министър-председател, който след това трябва да предложи нов кабинет; може да свика парламентарни избори; или сам да подаде оставка – нещо, което той вече заяви, че няма да направи. Крайният срок за подаване на редовен бюджет е 13 октомври, което означава, че правителството вероятно ще трябва да прибегне до извънредни мерки.

Непосредственият предшественик на Льокорню, Франсоа Байру, беше принуден да подаде оставка миналия месец, след като загуби вот на доверие заради плана си за рязко намаляване на дефицита догодина. През декември миналата година неговият предшественик Мишел Барние също беше отстранен заради предложени бюджетни съкращения.

Опозицията настоява за нови избори

„Настоящата ситуация ни доближава до предсрочни избори и в този сценарий бих очаквал спредът да се увеличи и да тества 100 базисни пункта“, заяви Винсент Жювенс, главен инвестиционен стратег в ING в Брюксел, в интервю преди оставката на Льокорню.

Назначенията на Макрон и Льокорню за водещите постове в новото правителство не показаха промяната на посоката, която опозиционните партии изискваха.

„Не може да има възстановена стабилност без връщане на избирателите на урните и разпускане на Националното събрание“, каза президентът на партията Национален сбор Жордан Бардела пред репортери след обявяването на оставката на Льокорню.

Единствените значителни промени в състава на краткотрайното правителство на Льокорню допринесоха за политическата реакция, включително завръщането на близките до Макрон съюзници Бруно Льо Мер като министър на отбраната и Ролан Лескюр като финансов министър.

Льо Мер беше финансов министър през първите седем години от президентството на Макрон и е тясно свързан с пробизнес политиките, критикувани от опозиционните партии. Той също така има обтегнати отношения с Републиканската партия на Ретайо, след като я напусна през 2017 г., за да се присъедини към центристката група на Макрон.

Лескюр също е дългогодишен съюзник на Макрон и беше министър на индустрията, когато Льо Мер заемаше финансовото министерство. Той има леви корени и е критикувал Ретайо и Републиканците, особено по въпросите на имиграцията.

Оставката на Льокорню бележи политически срив на центристката коалиция на Макрон, който оставя президента без очевиден изход напред и вероятно ще провали парламентарния дневен ред за приемане на бюджета.

Льокорню трябваше да се обърне към парламента във вторник, за да изложи своите политически приоритети навреме, за да представи пълен финансов законопроект до конституционния срок от 13 октомври. Оттеглящият се премиер предупреди, че провалът в приемането на бюджета и разчитането на извънредно законодателство от януари би означавало, че дефицитът на Франция ще се увеличи до 6% от икономическата продукция вместо да намалее до 4,6% от 5,4% тази година.

Още по темата

Л. Дацов: България може да последва френския или румънския бюджетен сценарий

Френският данък върху богатството ще е нов вид вуду икономика