Офертите на Зукърбърг за 100 милиона долара в сферата на ИИ вече дават плод

Нищо не говори по-ясно за война за таланти от предложение за работа за 100 милиона долара. Марк Зукърбърг води истински лов на най-уважаваните учени по изкуствен интелект, пращайки им студени имейли и канейки ги в новото си поделение Superintelligence Labs, чиято амбиция е да изгради софтуер, по-умен от хората.

Може да се запитате защо шефът на Meta Platforms Inc. — компания, която и без това „печатa“ пари благодарение на прецизно таргетиране на реклами и алгоритми за препоръки — изобщо се нуждае от „богоподобен“ ИИ. Подценявате най-горещия приз в технологиите, за който още отдавна се борят Google на Alphabet Inc. и OpenAI. Сега Зукърбърг идва отзад, но с реален шанс да стигне пръв. Примамил някои от най-големите мозъци с колосални суми и обещания за свободен, демократизиращ ИИ, той създаде инерция: други водещи учени гледат на екипа му като на статистически по-вероятния да построи „свръхинтелигентна“ система преди всички останали.

Само през миналия месец той изтръгна от конкурентите:

• Лукас Байер — съ-създател на vision transformer в OpenAI;
• Жуомин Пан — оглавявал разработката на ИИ модели в Apple Inc.;
• Александър Уанг — съ-основател на Scale AI, който вече е съръководител на Superintelligence Labs.

В случая с Уанг цената за Meta се измерва в милиарди. Но ефектът е „ореол“: присъединиха се и инвеститорът Нат Фридман, и Даниел Грос (главен изпълнителен директор на Safe Superintelligence на Иля Сутскевер), а останалите звезди се страхуват да не изпуснат шанса да са първи в създаването на свръхинтелект.

Да, парите мотивират, но мнозина от тези изследователи вече са богати, а средата е толкова идеологически заредена и сплотена, че славата — научна публикация в Nature или участие в следващия голям модел — тежи колкото яхтите и именията.

Публичното обещание на Зукърбърг за open-source ИИ чрез модела Llama привлече учени, убедени, че безплатните системи носят по-голям демократизиращ ефект. OpenAI постъпи подобно в ранните години, споделяйки изследвания „за целите на набиране на кадри“, преди да сложи всичко зад закрити врати.

Инвеститорите отдавна се чудят защо Зукърбърг харчи милиарди за силни модели, които после „подарява“, а слабите резултати на последната версия на Llama може да го притиснат към по-комерсиален подход. Засега моделите на Meta изостават от Google DeepMind и OpenAI (вариантът ᠎ѝ е едва 17-и в реал-тайм класация) и струват повече за работа.

Много изследователи вярват, че ИИ ще реши тежки проблеми като стареене, климат и рак, и че технологиите исторически са „нетно добро“. Но за мнозина желанието да бъдат първи е още по-силно — динамика, сходна с надпреварата в онкологията: учените искат да спечелят състезанието за лек почти толкова, колкото да излекуват болестта.

Най-голямото изкушение, което Зукърбърг предлага, е огромен изчислителен ресурс — масиви от мощни чипове и дата центрове, нужни за най-напредналите модели — и възможността именно те да прескочат първи прага на свръхинтелигентността. А това вероятно е толкова важно за Зукърбърг, колкото за всеки друг в областта.

Още по темата

Meta е обещала десетки милиони, за да наеме ръководителя на AI екипа на Apple

Meta придоби дял за $3 млрд. в най-големия производител на очила

Сам Алтман твърди, че Meta предлага 100 милиона долара бонуси на служителите му

Обещанието WhatsApp да бъде без реклами срещна порива за комерсиализация на Meta