Върхът на инфлацията беше достигнат през втората половина на 2022 г. като скочи двуцифрено и наближаваше 20%. Световният опит показва, че след подобен голям ценови шок настъпва успокоение. Действително се очакваше, че инфлацията ще се успокои до едноцифрени стойности до средата на 2023 г., но в България това се случи по-бавно. Това обаче не е краят на историята на инфлацията. В момента тя се е укротила поради отслабване на търсенето. Това коментира д-р Димитър Събев, икономист Институт за икономически изследвания към БАН в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

Имайки предвид предистория на инфлацията, преди надуването ѝ винаги беше свързано с печатане на пари. Докато сега сме свидетели на инфлация от друго естество – тя е едновременно „екоинфлация, но и инфлация на край на глобализма“. Производствените разходи обективно нарастват. Това, което преди можеше да се произведе с по-малко пари, в момента се произвежда по-трудно. Причината за това е, че за първи път в историята на произвеждащата човешка икономика има опит да се остойностят вредните външни ефекти, смята Събев.

„Печатниците на пари заработиха усърдно, но не трябва да се пропуска, че световното население постоянно нараства, както и резервите на възникващите икономики.“

Според Събев има стена, която дели двата аспекта на паричната политика, поставяйки разделение между реалната икономика и финансовия сектор.

Във връзка със Световния икономически форум в Давос и предстоящата среща на екологичните икономисти в средата на 2024 г. в Испания Събев посочи, че всички икономисти са съгласни, че има нужда от пренастройване на системата за по-голяма устойчивост. Когато се стигне до икономически и капиталови модели и индустриална политика обаче – всичко, което водещите икономисти отхвърлят теоретично, практически е там и работи.

„Капитализмът се опитва да остойности външните ефекти – парите винаги ще се минимизират, но въпросът е да е с политики, които да бъдат с възможно най-оптимален дизайн, за който изкуственият интелект би могъл да помогне. По този начин цените оттук нататък естествено ще нарастват.“

Ако бъде отразена пълната икономическа цена, то цените на стоките ще бъдат по-скъпи.

Една от вероятните възможности преди да има подобрение в икономическата световна система, е да има един огромен катаклизъм. Парите се движат там, където е най-лесно и трябва нещо голямо да се случи, за да бъдат пренасочени потоците, отбеляза Събев.

„Зелената сделка не си поставя за цел да опази бъдещето на планетата за нашите деца, а има за цел допълнителен икономически растеж.“

Глобализацията винаги е разглеждана от гледна точка на богатия свят. Въпросът е, че Китай се е заел с много сериозна и активна глобализация в Латинска Америка и Африка. Тези блокове обособяват глобализацията – арабският свят се осъзнава като едно цяло, локалните конфликти и остойностяването на вредните екологични ефекти също ще изиграят роля, отбеляза Събев.

Само след няколко години Европейският съюз ще има възможност да таксува и налага мита на границите си за мръсно произведена продукция, което според икономиста е много находчиво решение.

„Потокът на минимизиране на производствените разходи чрез повече транспорт е поставен под въпрос.“

В България трябва да имаме работещи системи, които могат да ни задоволят, но и да сме отворени към чуждото. Също така трябва да имаме предвид, че здравето на населението все повече ще зависи от решенията, които се взимат на място, допълни още Събев.

Според икономиста най-притеснителното е, че Западът създава нови културни модели, които карат хората да се стремят към нещо повече. В страните от развиващия се свят учените спорят и оживено дискутират, докато в Европа цари доволство и липсва задълбочаване. Силната страна на България е, че все още не сме достатъчно удовлетворени и искаме да се доказваме.

„В българите има много от енергията, която може да доведе до идейна и технологична иновационна промяна в света, в който живеем.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.