Преди две години голяма част от банките в Германия са имали практиката да предлагат отрицателни лихвени депозити на физически лица. Това може да се установи и в България, но предоставено единствено от малка банка начислява отрицателна лихва по депозитите. Това заяви Десислава Николова, финансов анализатор в Moitepari.bg в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

Отрицателните лихви по срочните депозити за бизнес клиенти от години са факта. Големите банки поставят начало на процеси, провокирани от политики на централните банки да вливат пари в икономиката. Една банка в България налага отрицателен лихвен въпрос по срочни депозити на физически лица, но за суми над 50 000 лв. Някои от банките предлагат различни стратегии, за да прехвърлят разходите, които заплащат на БНБ върху свръх резервите си.

По думите на госта четири банки са преустановили предлагането на срочни депозити. Ако трябва да се търси кой е по-добър вариант от това да се преустановява предлагането на депозит заради свръхликвидността или да се наложи отрицателна лихва – според госта “първият вариант е по-добър във всички случаи.“

Количествените улеснения на големите централни банки са довели до това да се видят ниски, нулеви и отрицателни лихви по депозитите. Отрицателните депозити за физическите лица представлява репутационен риск заради недоволството на голяма част от клиентите и породено от средата, в която функционират банките и тяхната свръх ликвидност.

Гостът споделя, че последната статистика на БНБ сочи, че през месец август домакинствата, нетърговските организации и нефинансовите предприятия отчитат сериозен спад на депозити със 50% на месец и на годишна база.

„Няма риск от намаляването на обема на депозита в банковата система, тъй като преди години сме отчитали постоянен ръст с привлечени средства.“

Преди броени дни представители на търговските банки са изготвили предписание за увеличаване на антицикличния капиталов буфер, който в банковата система може да послужи за защита на потенциални загуби, произтичащи от цикличен системни рискове в периода на прекомерен кредитен растеж.

„Размерът се увеличава от 0,5% до 1%. Това е сигнал, че съществуват потенциални рискове, които трябва да бъдат взети в предвид, когато правите покупка на имот при тези цени в момента.“

По думите на госта, по-високата инфлация, която се наблюдава в момента се дължи на поскъпването на голяма част от енергийните суровини и това се отразява на всички услуги. Друг фактор, който също спомага за повишаването на инфлацията, е свитото потребление на домакинствата преди месеци.

„Индексът на потребителските цени не отразява реалната инфлация, която всеки от нас усеща.“

Гостът допълва, че причините за намаляването на малките депозити се обяснява в това, че българите стават все по-бедни и малката сума не може да бъде инвестирана в нещо конкретно. Промени в политиката на ЕЦБ не се предвиждат в близките една-две години, съответно кредитите няма повече накъде да паднат, а лихвите са достигнали своя минимум. Инфлацията като размер не е висока, но очакванията на пазарните субекти предопределят инвестиционните начинания. Когато самите очаквания са високи, това води до доста по-голямо нарастване на цените заради търсенето.

По думите на госта, не познаваме добре възможностите на инвестиции, затова българите са се насочили към закупуване на имоти. Докато има алтернативи със сериозна доходност.

„Голяма перспектива е инвестирането в суровини във високо технологичния сектор. Платина, злато, мед и калай. Доходността за последните 20 години е с около 10%.

*Разговорът на госта не е препоръка за вземане на инвестиционно решение.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.