В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

Инфлационната цел на Турската централна банка е твърде амбициозна

Красимира Паунина, изпълнителен директор на Селект Асет Мениджмънт, В развитие, 19.03.2021

15:34 | 19 март 2021
Обновен: 15:35 | 19 март 2021
Автор: Димитър Баларев

Амбицията на гуверньора на Турската централна банка за постигане на инфлация от 5% най-рано през 2023 г. е изключително оптимистична и смела, но не смятам, че е реалистична на база публично достъпната информация за икономиката на югоизточната ни съседка. Това заяви Красимира Паунина, изпълнителен директор на Селект Асет Мениджмънт, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.

Красимира Паунина изказа своите предположения за посоката на инфлацията в Турция и според нея тя ще достигне 11-11,5% към края на 2021 г. и вероятно ще спадне до 10,7-10,5% през 2022 г.

"В Турция е налице огромна задлъжнялост на частния сектор - над 200 млрд. долара, както и затруднения по обслужването на част от кредитите. Ценовите шокове, които сега се наблюдават, евентуално ще спаднат през пролетта, но това не означава, че няма да се появят отново през есента и зимата, когато има вероятност за нови локдауни".

По думите на изпълнителния директор на Селект Асет Мениджмънт компаниите, които ще бъдат най-потърпевши от затягането на турската парична политика, са експортно ориентираните и те ще отчетат краткосрочни щети поради ефекта на валутния курс и съпъстващата го инфлация.

"От друга страна, бизнеси, които са по-дефанзивно ситуирани в икономиката като фармацевтиката, вътрешното производство и компании, които са с диверсифицирана дейност и опериращи регионално в Азия, ще успея да неутрализират този ефект".

"Като цяло всички големи компании, които са хегемони на турския пазар, ще претърпят неприятни моменти през тази и идната година, но очакванията за едно сравнително по-добро производствено лято спрямо 2020 г., ще донесат определно по-добри резултати", посочи Красимира Паунина.

Във връзка с тракеторията на валутната двойка долар-турска лира през последните месеци гостът поясни, че при затягането на паричната политика реално бе причината за успокояване на турската валута.

"Съвсем отделно ефект оказа и решението на Фед за спасителния пакет на стойност 1,9 трлн. долара, който от своя страна понижи долара в глобален мащаб. Но основните причини са именно покачването на лихвения процент и ценовия шок, който за съжаление е много силен".

"Докато продължаваме да наблюдаваме силно растяща инфлация, много високо обезценяване, особено в хранителната индустрия, то няма как турската лира да не губи от стойността си и да върви в обратната посока", коментира Паунина, допълвайки, че  очакванията за стабилизиране на инфлацията след април и едно понижение до 2022 г. предполагат, че със същия плавен темп ще се стабилизира валутата.

В разговора бе засегната и темата за заседанието на Японската централна банка, като гостът поясни, че сигналът, който инстуцията е отправила, е, че няма на всяка цена да извършва с определен темп покупки на активи, а по-скоро ще следи постигането на нейната инфлационна цел.

"С други думите ЯЦБ забавя темповете на изкупуване, но ще използва по-широк набор от инструменти, сред които и изкупуване на ETF. Най-вероятно това е признак за тяхно бъдещо затягане на паричната политика, което само по себе си веднага се отрази на капиталовите пазари и азиатските борси тази сутрин бяха на червено".

"Пазарните участници в момента са много изнервени и при всеки сигнал за бъдещо затягане на паричната политика в разрез на агресивното изкупуване на активи, което се наблюдава в Европа и САЩ, те реагират много бързо и затова виждаме поевтиняване на акциите", допълни гостът.

Още по темата за Турската и Японската централна банка, както и за Фед и ЕЦБ, може да видите във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.