По отношение на текущото изпълнение на бюджета, плоският данък е единственият, който в момента се изпълнява по план. При всички останали големи данъци, включително осигуровките, имаме по-слабо представяне от заложеното в бюджета. Плоският данък осигурява много добра предвидимост на приходната част и събираемост дори по време на кризи. Това каза Димитър Чобанов, изследовател в Института за икономика и политики, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Той даде пример с финансовата криза през 2008-2009 г. и Covid кризата, започнала през 2020 г., когато приходите от данъка върху личните доходи са пострадали в по-малка степен в сравнение с по-волатилните в такива периоди приходи от корпоративното облагане.

„Плоският данък работи добре и постига целите си, а именно да се полага повече труд, хората да се опитват да бъдат по-производителни, да имат по-високи доходи. Затова няма нужда да бъде променян.“

Данъци и инвестиции

Честа критика към плоския данък е, че той не е допринесъл за повече инвестиции в България. Но Чобанов обърна внимание, че привличането и задържането на тези инвестиции не е резултат само от един фактор, какъвто е данъчното облагане.

„Важна е цялостната среда за бизнес – какво се случва с останалите регулации, какви разходи прави бизнесът, когато работи или при стартиране, доколко качествена е защитата на правото на собственост, дали инвестициите са гарантирани или е възможно бизнес да бъде отнет по нечестен начин“, отбеляза анализаторът.

В същото време има примери за дейности като IT и аутсорсинг бизнеса, които са пряко обвързани с благоприятното данъчно облагане и в момента процъфтяват, добави той.

По-високи данъци, повече опитите за избягването им

Плоският данък, при който всеки допълнителен лев, заработен от труд, се облага по един и същи начин, е много различен от прогресивните данъци в развитите икономики, каза Чобанов и изтъкна, че откакто тези икономики са преминали към подобни данъци, ризвитието им значително се е забавило, а при някои дори е спряло.

„Един от факторите за това е безспорно данъчната система и облагането на личните доходи, тъй като ако бъдат облагани прекомерно, хората с повече възможности и по-голяма производителност, бягат от икономиката - или не плащат данъци в нея, или се опитват да ги прикриват“, каза гостът.

„При опит за повишаване на данъчното облагане, ще има опити и за избягването му. Така поставените цели за по-високи приходи, които са основната идея на данъчното облагане по принцип, няма да бъдат реализирани в планирания размер.“

Приходите в бюджета – проблемът не е в данъците

Проблемът с изпълнението на приходите в държавния бюджет далеч не се дължи на данъчното облагане в страната, а е изцяло свързан с разходната част, счита Чобанов. След повишаването на разходите особено през последните две-три години, те вече съставляват не 40%, а 45% от БВП, докато при нормални обстоятелства приходната част може да гарантира 40%, обясни той.

„Оттам-нататък започнаха и претенциите да се променят данъците, а всъщност това, което трябва да се промени, е да се върне разходната част към поносими за икономиката нива“, изтъкна анализаторът. Според него разходната част на бюджета трябва да бъде замразена в рамките на поне една година, за да може приходите да настигнат разходите.

„В противен случай рискуваме тази година дефицитът да бъде по-висок от миналата и по-нисък от следващата“, предупреди той.

Нужна ли е цялостна промяна на данъчната система в България? Какъв е пътят за стабилизиране на публичните финанси? Как политическата несигурност се отразява на икономиката на страната?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Трябва ли да отпадне плоският данък? Попитахме експертите

Плоският данък е справедлив математически модел, без него се връщаме в сивата икономика

Калоян Стайков: Плоският данък изпълни целите си при физическите лица