Българският фондов пазар често е подценяван. Влизането в еврозоната обаче може да промени това. За това и Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти: „Можем ли да очакваме възход на пазара на български акции“?

Димитър Георгиев,  ръководител "Финансови пазари" в "ЕЛАНА Трейдинг":

Особено позитивен съм по отношение на българските акции. Влизането в еврозоната само по себе си няма да ни направи по-богати от 1 януари спрямо 31 декември, но създава много солидна основа и предпоставки за развитие. Най-важното е, че ще улесни, ускори и поевтини достъпа на чуждестранни инвеститори до българския капиталов пазар. Това, в комбинация с все още ниските оценки на българските акции и високата ликвидност във финансовата ни система, формира силна основа за растеж.

Очаквам, че от 1 януари ликвидността ще се увеличи още повече. Основните „сини чипове“ на Българската фондова борса ще започнат постепенно да догонват по оценка своите европейски аналози. Това е особено вероятно на фона на трайната тенденция от последните десетилетия, при която България постига по-висок икономически растеж спрямо средното за ЕС.

Впечатляващо е, че дори в разгара на летния сезон наблюдаваме по-висока от обичайната ликвидност на българския пазар. Спредовете между покупки и продажби са по-ниски, броят на сделките е значителен, а индивидуалните инвеститори стават все по-активни. Макар че липсват големи пакетни сделки, активността остава стабилна. Дивидентният сезон също допринася, включително със случаи на „stock split“, които поддържат интереса на пазара.

Всичко това ме кара да бъда оптимистичен и да очаквам, че до края на годината ще видим по-високи нива на българските акции.

Георги Георгиев, портфолио мениджър в Карол Кепитал Мениджмънт:

Безспорно, българските акции и до момента бяха сериозно подценени – както спрямо останалите страни от Централна и Източна Европа, така и още повече спрямо Западна Европа и САЩ. Това създава много добра възможност за ръст и прави пазара ни привлекателен. Очакваме засилен интерес от чуждестранни инвеститори – не само европейски, но и глобални – особено на фона на тенденцията за пренасочване на капитали от САЩ към Европа.

България отново излиза „на картата“ на международните инвеститори, а динамиката в региона е обещаваща. Пазарите, в които инвестираме активно – като Полша и Гърция – отчитат доходност от 25-35% от началото на годината. За сравнение, SOFIX изостава, с около 16% доходност. Това подсказва, че българският пазар има сериозен потенциал за догонване.

Виждаме и добри резултати от водещите компании в индекса. Очакваното включване на някои от тях в платформата на Deutsche Börse (Xetra) ще улесни достъпа на чуждестранни инвеститори и ще увеличи видимостта на българската фондова борса. Вярвам, че това може да позиционира София като интересен регионален финансов център. Въпреки че липсват мащабни компании, които да привлекат масов интерес, примери като „Шелли“ доказват, че потенциал има.

Не по-малко важно е да се засили участието и на българските индивидуални инвеститори, които традиционно насочват средствата си основно към имоти. В същото време капиталовият пазар предлага по-висока ликвидност и по-добра доходност при разумен риск. Очаквам интересът както на чуждестранни, така и на местни инвеститори към българския пазар да се засилва в следващите месеци и години.

Мартин Георгиев, ръководител отдел "Международни финансови пазари" в БенчМарк:

За първи път от 2008 г. насам основният индекс на Българската фондова борса – SOFIX – премина границата от 1000 пункта. Това е силен сигнал за подновен оптимизъм сред инвеститорите. Очаквам тази положителна тенденция да се запази и през следващите месеци, особено след като новината за приемането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. вече е официално потвърдена.

По мое мнение, българските компании все още са подценени спрямо аналогичните дружества в страните от еврозоната. Именно това, в комбинация със стабилните фундаментални показатели на голяма част от дружествата, е причина да се очаква допълнителен ръст на борсовите им оценки.

Разбира се, това е лично мнение, а не препоръка за инвестиции. Но смятам, че има реален потенциал българският капиталов пазар да реализира ръст от порядъка на 20–25% до края на годината. Това, разбира се, зависи от глобалната обстановка и фактори като макроикономическа нестабилност или геополитически събития, които биха могли да окажат негативно влияние.

Ако обаче не се случат сериозни външни сътресения, очаквам борсата у нас да запази положителния си тренд и да привлече все повече интерес – както от чуждестранни, така и от местни инвеститори.

Михаил Димитров, финансов анализатор в ПФБК:

Като цяло не очаквам сериозни движения на Българската фондова борса в краткосрочен план. Предстоящите месеци съвпадат с летния сезон, който традиционно е свързан с по-слаба активност на капиталовия пазар у нас.

Самото приемане на България в еврозоната, само по себе си, едва ли ще доведе до значително активизиране, особено от страна на чуждестранни инвеститори. За съжаление, голяма част от българските публични компании не прилагат в достатъчна степен добри практики на корпоративно управление, което създава бариери пред интереса на по-сериозните институционални инвеститори. Малкото компании, които демонстрират прозрачност и добра отчетност, вече са по-скоро справедливо оценени от пазара.

В тази връзка, смятам, че по-същественият фактор за движенията на борсата през следващите месеци ще бъдат финансовите отчети за второто тримесечие. Очаква се те да бъдат публикувани в края на юли и през август, и именно те биха могли да окажат по-силно влияние върху пазарните оценки, отколкото самата новина за бъдещото ни членство в еврозоната.

Мартин Търпанов, ръководител отдел "Дългови инструменти" в DeltaStock:

Приемането на България в еврозоната ще има благоприятно въздействие върху страната, особено върху държавния дълг и цената на финансиране. Този процес вече е в ход и води до понижаване на рисковите премии, а оттам и на лихвените нива. Пример за това е доходността по 10-годишните български облигации, която в момента е около 3,30-3,40%, приравнявайки ни със страни като Франция, Испания, Белгия, както и с по-сравними икономики като Литва и Латвия. Очаква се процесът на конвергенция да продължи, като постепенно се доближим до нивата на Словения, Словакия и Хърватия – страни с профил, сходен на нашия.

Към момента България вече се търгува на пазарите на нива, които съответстват на кредитен рейтинг с една или две степени по-висок от настоящия. Това предполага, че до края на годината или в началото на следващата, можем да очакваме реално повишение на кредитния рейтинг.

Интересът към българския дълг вече е факт, не само заради предстоящото ни членство в еврозоната, но и благодарение на традиционно устойчивата фискална политика. България е втора в ЕС по най-нисък дълг спрямо БВП и има дългогодишна практика да поддържа малки дефицити. Въпреки известното разхлабване на фискалната дисциплина в последно време, дългът остава нисък, което продължава да поддържа интереса към българските облигации.

По отношение на българските акции – поскъпването през последната година показва, че пазарът вече до голяма степен е “ценообразувал” новината за влизане в еврозоната. Въпреки това, приемането на еврото ще повиши доверието на международните инвеститори и вероятно ще включи България в определени международни индекси. За да бъде този интерес устойчив, е важно да се насърчи листването на нови, качествени и по-големи компании на борсата.

Новината за официалното приемане в еврозоната веднага донесе позвитиви за България. Кредитният рейтинг на страната беше повишен и повиши очакванията за икономиката на страната ни. И макар българският фондов пазар да не привлича широко внимание, повишеният кредитен рейтинг ни прави по-привлекателни за инвеститорите.

Често българските компании изпитват затруднения в привличането на чуждестранни инвеститори.  Сега обаче за много от тях има надежда за излизане на международните пазари. Въпреки това е важно българските компании да представят достатъчно добър продукт, за да убедят инвеститорите да вложат средства в тях.