На фона на високата волатилност и динамика на дълговите пазари, България е избрала подходящ момент, за да пласира 4 млрд. евро външен дълг. На аукцион в понеделник бяха предложени 2,25 милиарда евро в 9-годишни облигации и 1,75 милиарда евро в 13-годишни ценни книжа, като е имало много силен интерес и са били постигнати добри условия. Това коментира Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в DeltaStock, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

И двете облигации са постигнали по-тесни спредове в сравнение с първоначалните разговори за цената. С едно от най-ниските съотношения на дълга към БВП в Европейския съюз и история на фискална дисциплина, България очаква през юни оценка от Европейската централна банка и Европейската комисия, която би могла да ѝ отвори пътя за приемане на еврото в началото на следващата година.

Един месец след обявяването на митата на Доналд Тръмп дълговите пазари бяха изключително волатилни, като настъпи известно успокоение миналата седмица, така че Министерството на финансите е избрало много подходящ момент да предложи облигациите, коментира Търпанов.

"България успя да влезе в много точен момент на пазара, за да набере рекорден обем за еврова емисия. Има много спекулации защо точно сега, защо не се изчака малко... Следващия месец има много голям падеж на вътрешен дълг - 1.8 млрд. лева. Моментът вчера беше доста добър, за да не се чака до последно преди този падеж и нивата на фискалния резерв да достигнат доста ниско критично ниво."

Ако емисията бе изчакала да се получи положителен доклад за еврото, може би щяха да се получат по-добри условия, но правителството нямаше особено време да чака дотогава, смята Търпанов. Фискалният резерв в момента е на 7.3 млрд. лева и ако падежът от 1.8 млрд. лв. бе изваден от него, щеше да достигне ниво, "което не изглежда добре дори в контекста, че очакваме позитивен конвергентен доклад" за еврозоната, обясни той.

Дългът на България продължава да бъде един от най-атрактивните и купувани в региона и дори в ЕС заради ниската задлъжнялост - около 25% към БВП  - и заради перспективата за членство в еврозоната, което ще донесе още по-висок рейтинг, каза Търпанов. Ако бъде дадена дата за членство от 1 януари 2026 г. спредът на българските облигации допълнително ще се стесни и ще гоним като спредове Хърватска, добави той.

Действията с въвеждането и паузата на митата на Тръмп предизвикаха огромна волатилност и разпродажби на американски ценни книжа през април; европейските ДЦК бяха подкрепени и доходността им спадна заради ротацията на капитал от САЩ, но най-вече заради ревизиите на прогнозите за растеж.

"Има опасност Европа да изпадне в рецесия при едно задълбочаване на търговската война. В САЩ ситуацията не е много по-розова - последните данни започнаха да го показват. Потребителското доверие, индустриално производство дават първи знаци на разлабване, има увеличаване на безработицата. Последната седмица дори доходността на щатските облигации започна да спада поради опасения, че растежът в САЩ неизбежно ще започне да клони към нула."

Ще емитира ли нов външен дълг България до края на годината, какво може да успокои пазарите на държавен дълг, какво може да се очаква от лихвите в САЩ и Европа може да гледате във видеото.  

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

Още по темата

Дефицит на косъм, но фискалното управление все още виси

Съотношението глобален дълг към БВП може да достигне близо 100% до 2030 г.

Дългът на САЩ внезапно се търгува като рисков актив в предупреждение към Тръмп