Социалните мрежи стават ключов инструмент за политически маркетинг и това е тенденция, която само ще се засилва сред младите поколения, тъй като това изглежда, че е единственият начин те да станат политически активни и заинтересовани от процеса. Още през 2008 г. в кампанията си президентът на САЩ Барак Обама използва интензивно Facebook, а след това през 2016 г. изборите печели Доналд Тръмп, който често е наричан Twitter президент. Социалните мрежи изместват и телевизионните дебати между политическите лидери, особено в България, това коментира Росен Стоянов, политолог и преподавател по политически комуникации в НБУ, в предаването "В развитие" с водещ Росен Стойчев. 

Интернет пространството и популярните платформи създават комфортно по-интимно общуване между политиците и избирателите, най-вече твърдия електорат. Това обаче довежда до фалшиво усещане сред политическите субекти, че са харесвани, но по време на изборите се вижда по-слаб отклик сред гласоподавателите. От гледна точка развитието на демократичния процес в страната тези дигитални балони вредят.

Вижда се тенденцията, че все повече политически субекти успяват да намерят място в парламента, благодарение на засилено присъствие в Youtube и Facebook. Тук идва и въпросът с дигиталната грамотност.

„В съвременния свят грамотността бива медийна и в последните години – дигитална. До каква степен онези, към които са насочени политическите послания, през улесняващите процеса на общуване дигитални платформи, съумяват да разграничават критично истина от лъжа, дезинформация от фактология. Именно в дигиталната грамотност се крие ключът към успеха за справяне с хибридните атаки, пропагандни и дезинформационни кампании.“

Гостът разказа за интересен феномен, в който преди информацията се достигаше чрез телевизиите и вестниците, а сега тя е в телефоните на всички, това създава измамно усещане, че за търсенето на информация се полага голямо усилие в интернет, за това и хората са по-склонни да вярват на нея. Също така се вижда как хората търсят сходно мислещи лица в интернет, които да препотвърждават тезите им, дори и да не се базират на факти.

Тук идва и ролята на регулаторите, които могат да подсигурят, че няма да има външна злонамерена намеса в съдържанието, което се публикува в социалните мрежи като TikTok, която е свързана с китайското правителство и X на милиардерът Илон Мъск.

Политическата сцена става все по-отворена за най-различни спортни, телевизионни личности и инфлуенсъри. Интернет личностите използват платформите си да разширят кръга си след младите хора, които често не притежават спомена за миналото и нямат изградени политически ценности, което ги прави по-лесна мишена за манипулация, популизъм и проповядване на крайни идеи.

„Вярвам, че в обществените и социалните, и политическите процеси има цикличност. Попадането в този водовъртеж на безизходица от последните няколко години, рано или късно, предполагам в средносрочен план ще свърши, когато ще се създаде една прагматична, политическа и народотворческа отговорна маса от хора, които имат достъп до властовия ресурс и са в така наречения политически елит. Те ще осъзнаят, че раздробяването в парламента не е по-широко представителство, а е разводняване на идеи и ценности. Тази възможност за вкарване на по-цветна палитра в парламента не е полезна за политическата прагматика.“

Събеседникът смята, че в средносрочен план стабилността на държавата е заплашена от пъстротата на Народното събрание, но тези процеси не могат да разрушат основите на демокрацията, които са градени с векове от западните държави. Един от големите проблеми в преговорите за правителство у нас е това, че политическите субекти задават искания, които не могат да бъдат спазени от другите играчи. Трябва да се следва пътя на политическия компромис и да се загърбят егото и личностните различия.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Търсенето за спорт измества политиката за българите в Google през 2024 г.

Открита е тайна мрежа във Facebook насочена към румънски избиратели

Сценарият в Грузия и Молдова е много сходен с този в Румъния

Проучване: Младите американци разчитат на инфлуенсъри, за да се информират