Столицата на България продължава да е рекордьор по средна заплата в страната. За последното тримесечие на предходната година средната заплата в София е достигала 2900 лева. Това означава, че градът продължава да е абсолютен водач по този показател.
Възможно ли е обаче провинцията да настигне София, за това пред Bloomberg TV Bulgaria говориха петима експерти.

Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"

„Има възможности. Има повече възможности, ако държавата започне да инвестира активно в инфраструктура и да не избяга от тази своя основна дейност, осигурявайки инфраструктурата, така че провинцията да може да се развие. Инфраструктурата ще бъде основата, която ще подпомогне да се развиват бизнеси в провинцията, така че хората да могат да генерират по-високи доходи. След известно време и адекватно количество инвестиции ще може да се достигне до по-високи нива на доходите.“

Добрин Иванов, Асоциация на индустриалния капитал в България

„Не съм оптимист за преодоляване на диспропорциите на регионалното развитие в България, тъй като данните исторически показват, че тенденцията е в обратната посока. За 2022 г. в София е произведен БВП за 69 милиарда от общо 168 милиарда за страната, което представлява 41%, което за сравнение следващият град е Пловдив с 14 милиарда. 41% от съвкупното производство се произвежда в София, съответно това се произвежда от около 25% от трудоспособното население. В София е концентрирано население, което е по-образовано и по-производително. Всеки втори живеещ в София е с висше образование, което донякъде обяснява и по-високите възнаграждения. Статистиката показва, че брутната стойност от инвестициите в страната е неправилно разпределена и голямата част от тези инвестиции са насочени именно към София – 50% от преките чуждестранни инвестиции, което показва, че тази диспропорция ще се задълбочава, а няма да намалява. Трябва да кажем и това, че ключът към преодоляване на тези регионални различни в доходите е целенасочена държавна политика към насочване на инвестиции в слаборазвитите региони. Такава политика липсва, а тя трябва да обвързана не само с данъчни преференции, каквито съществуват, но и трябва да се помисли и за субсидиране на инвестиции и трябва да се насочват високопроизводителни инвестиции и инвестиции насочени към продукти с висока добавена стойност към слаборазвитите региони.“

Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика

„Много зависи как дефинираме провинцията, тъй като ако погледнем към общините вече имаме някои по-малки, но силно развити части на страната, които са с по-високи заплати от тези в София. Такива са Раднево, Козлодуй, Челопеч – силни малки индустриални общини, като там профила е обикновено в две посоки или силна преработваща промишленост с висока добавена стойност, или силно развита минна индустрия. Другото нещо, което излиза на преден план, като модел позволяваща малките населени места да дават високи заплати, е енергетиката през последните години. В големите градове става въпрос за много повече хора, обикновено малките населени места, които дават заплати, по-големи от тези на големите градове, става дума за няколко хиляди работници, докато в София наетите вече надхвърлят 700 000. Въпросът по-скоро е кога някой от големите градове ще настигне София. В места като Пловдив, Бургас, Варна ще е необходимо по-сериозно развитие на услугите, тъй като това е моделът, който даде на София това голямо предимство в заплащането. Едното е ролята на ИТ сектора, а от друга страна е ролята на държавната администрация, която централно разположена тук и генерира доста високи доходи. Добрата новина е, че високотехнологичния сектор у нас все повече и повече се разлива – първо към Пловдив, след това към Варна, но виждаме и наченки в градове като Бургас, Габрово и Русе, което създава доста сериозен потенциал за повишение на заплатите там, като въпросът е доколко ще им стигне човешкия капитал. Решението за големите градове е по-скоро инвестиция в икономика на знанието, в развитието на високите технологии, а за по-малките в периферните населени места е развитието на силни индустрии.“

Красимир Йорданов, портфолио анализатор, SKY ASSET MANAGEMENT

„Може да настигне София по заплати, но трябва да се случат две неща. Първото е доста инвестиции да се вкарат в малко по-високо технологични компании, за целта това, което трябва да се случи е държавата да подпомогне в някаква степен и да насърчи тези инвестиции с по-малко данъци и по-малко бюрокрация. От друга страна бизнесът се нуждае от високо квалифициран персонал, който да може да се справи с тези производства, но целия процес на урбанизация, които се наблюдава в целия свят, е че тези хора отиват в по-големите пазари – столицата и по-големите градове. Получава се затворен кръг. Няма как заплатите да се покачат от днес за утре и това е дълъг процес, който изисква планиране и може би ще се случи в порядъка за 10-15 години.“

Добромир Иванов, изпълнителен директор на Besco

„Ние направихме сравнение, което показва какво правят другите държави в региона и защо в последните 15 г. там масово има инвестиции от по стотици милиони или над 1 милиард, докато в България такива не е имало. Това, което видяхме е, че освен това, което задължително трябва да имаме – индустриални зони, квалифицирана работна ръка, данъчни насърчения, но когато един инвеститор реши да инвестира държавите в региона започват да наддават колко пари ще върнат от тази инвестиция, за което ЕС е сложил граници – в неразвитите региони около 60%. Сметнали сме, че за около 7 г. държавата си връща тези пари през данъци, осигуровки и създадените работни места. Сега трябва да се промени законът за насърчаване на инвестициите и тези пари да бъдат фокусирани в инвеститори, които са с по-висока добавена стойност и които плащат гарантирано по-високи заплати от тези в общината. Това, което ние предлагаме е да се дават половината поне от тези пари 5 г. по-късно, когато се види, че 5 години назад са плащани заплати, които са били над средните за общината. В момента, в който във всяка община има разнообразие от работодатели, които са на световния пазар и правят нещо с висока добавена стойност, които се конкурират не на база контактите си в общината, а на база глобалните си конкуренти и хората могат да работят за тях и могат и да не работят, ако не им харесват условията. Тогава ще има повече пари, с които да им се плаща и ще може човек да преговаря за условията. Трябва да вървим в посока децентрализация и овластяване на кметове и местната администрация.

Има различни фактори за високите възнаграждения в София. По-голямата част от БВП на страната се произвежда там, а освен това основната част от населението е с висше образование.

Все пак има и някои малки населени места, които успяват да осигурят високи заплати. В община Челопеч средни заплати, наближават тези в София, докато тези в Пирдоп и Раднево се въртят около 2000 лева. Това се дължи основно на индустрията, разположена в регионите.

Има различни варианти за осигуряване на високи възнаграждения в различните райони. Това може да стане чрез привличане на външни инвестиции, държавни политики и програми, гарантиращи големи проекти в различните райони.

В момента София е градът, привличащ основната част от трудоспособното население. Образованите и талантливи хора отиват там в търсене на престижни позиции и добро заплащане. Това остава провинцията без необходимите кадри за привличане на големи бизнес начинания.

Столицата продължава да е центъра за големи инвестиции в страната, а това води до високи заплати. Важно е провинциалните региони да напреднат в това направление, защото само така ще се тръгне по модел на плавно развитие в цялата държава.