Китай и Саудитска Арабия подписаха споразумение за суап в местна валута на стойност около 7 млрд. долара, с което задълбочиха връзките си, тъй като страните от Близкия изток и нововъзникващите пазари се стремят да изместят по-голяма част от търговията си с нерудни продукти от долара. Според изявленията от понеделник централните банки на страните се споразумяха за тригодишна сделка за максимум 50 млрд. юана или 26 млрд. риала. Това коментира Антоанет Василева, Bloomberg TV Bulgaria, в предаването „В развитие“ с водещ Веселина Спасова.

Китай, който насърчава използването на юана в транзакциите с големите износители на енергия и стоки, е най-големият търговски партньор на Саудитска Арабия.

Споразумението за суап ще „спомогне за засилване на финансовото сътрудничество“ и „ще улесни по-удобната търговия и инвестиции“ между страните, се казва в изявление на Китайската народна банка. Саудитският паричен орган заяви, че това отразява засилващото се сътрудничество между двете централни банки.

Използването на суап линии от страна на световните централни банки продължава да нараства

Сделката е най-новият знак за укрепване на отношенията между Пекин и Рияд. Въпреки че Саудитска Арабия отдавна е един от основните доставчици на петрол за Китай, през последните години бизнес връзките се разшириха, като Saudi Aramco инвестира милиарди долари в китайския нефтохимически сектор, а кралството се опитва да привлече китайски технологични компании.

Миналата година китайският президент Си Дзинпин посети Рияд, като двете страни подписаха принципни споразумения на стойност 50 млрд. долара.

Те работят по-тясно и по геополитически въпроси. През март Китай помогна да се постигне сближаване между Саудитска Арабия и Иран. В понеделник делегация от Близкия изток, водена от министъра на външните работи на Саудитска Арабия, отпътува за Пекин за разговори за деескалация на войната между Израел и „Хамас“.

През август Саудитска Арабия беше поканена да се присъедини към групата БРИКС, в която влизат Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Очаква се тя да се присъедини през януари заедно с още пет държави, сред които Иран, Обединените арабски емирства и Аржентина.

Саудитска Арабия е най-големият износител на петрол в света и стълб на петродоларовата система, създадена през 70-те години на миналия век, която разчита на ценообразуването на износа на суров петрол в американска валута. Макар да поддържа обвързаност с долара, сега тя се стреми да укрепи отношенията си с ключови търговски партньори, включително Китай, като част от усилията за диверсифициране на икономиката от петрола.

Въпреки това саудитските официални лица постоянно омаловажават идеята, че кралството ще започне да продава своя петрол на Китай или на други големи вносители във валути, различни от долара. Петролът и свързаните с него продукти, като дизелово гориво, химикали и пластмаси, съставляват около 90% от износа на кралството.

Освен Саудитска Арабия, производителите на петрол, включително ОАЕ и Ирак, проучват начини за осъществяване на непетролна търговия без използване на долара.

Друга водеща тема от Терминала на Bloomberg е бюджетната криза в Германия, която се задълбочи, след като Министерството на финансите наложи извънредно замразяване на разходите в отговор на решението на най-висшия съд в страната от миналата седмица.

Управляващата коалиция на канцлера Олаф Шолц се опитва да се справи с последиците от решението на Конституционния съд, което поставя под въпрос финансирането на стотици милиарди евро от специални фондове, които не са част от редовния федерален бюджет.

В понеделник Министерството на финансите в Берлин замрази почти всички нови разрешения за разходи за тази година, тъй като се опитва да определи по-широките и дългосрочни последици. Това съобщиха правителствени служители.

Съществуващите задължения ще бъдат изпълнени, но нови задължения могат да бъдат деблокирани само в изключителни случаи. Решението се прилага за всички федерални министерства, като изключение правят само конституционните органи като двете камари на парламента и Конституционния съд.

Специалните фондове на Германия надхвърлят редовния бюджет

В сряда съдиите постановиха, че неизползваните разрешения за дълг, предназначени за справяне с пандемията, не могат да бъдат прехвърлени във фонд за инициативи като екологизиране на производството и разширяване на слънчевата енергия.

Според министъра на икономиката Роберт Хабек съдебното решение вероятно ще засегне и други подобни специални фондове, включително този, който плаща за мерки за облекчаване на тежестта върху домакинствата и предприятията от високите цени на енергията.

Ако длъжностните лица стигнат до заключението, че съдебното решение се прилага в по-широк смисъл, както се очаква, министърът на финансите Кристиан Линднер ще трябва да отчете със задна дата поне 30 млрд. евро нов дълг в ревизирания федерален бюджет за 2023 г.

В резултат на това той ще бъде принуден да се откаже от плана си за възстановяване на конституционните правила, ограничаващи вземането на нови заеми, известни като дългова спирачка - ключова политика на неговата про-бизнес партия Свободни демократи.

Германия разполага с 29 такива извънбюджетни фонда на стойност около 870 млрд. евро, въпреки че не се очаква да бъде засегнат фондът от 100 млрд. евро за военни разходи, тъй като той е записан в конституцията.

Бюджетните законодатели трябва да финализират федералния бюджет за следващата година тази седмица и ще се срещнат с експерти, за да обсъдят съдебното решение по-късно във вторник в Берлин.

По отношение на казуса с OpenAI компанията води „интензивни дискусии“ за обединяване на разделените си служители, пише вицепрезидентът по глобалните въпроси Анна Маканджу във вътрешен меморандум.

Маканджу насочи посланието към служителите, които са се разтревожили след дни на вълнения след отстраняването на главния изпълнителен директор Сам Олтман и изненадващото назначаване от борда на бившия шеф на Twitch Емет Шиър за негов временен заместник.

Ръководството на компанията е в контакт с Олтман, Шиър и управителния съвет на компанията, „но те не са готови да ни дадат окончателен отговор тази вечер“, пише Маканджу.

По-рано в понеделник повечето от служителите подписаха писмо, в което заявиха, че ще напуснат, ако управителният съвет не подаде оставка и не назначи отново Алтман, който беше нает от Microsoft, най-големия акционер на OpenAI, да ръководи нов екип за изкуствен интелект.

Повече за водещите теми от Терминала на Bloomberg гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.