За първи път бюджетът за група култура у нас минава психологическата граница от 1 милиард лева, но това увеличение отива основно за повишение на минималните работни заплати на заетите, а много малка част отива за дейност. У нас бюджетът за култура е 0,5% от БВП, а в Централна Източна Европа между 0,8% и 1,3% и е трудно налагането на пазарни принципи в сектора, но това са институциите, които осигуряват относително равен достъп до културни дейности, както е вписано в Българската конституция и за това е важно да имат достатъчно финансиране за изпълнение на тази роля, това коментира д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата и преподавател в УНСС, в предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.

Организирана кръгла маса от Обсерваторията по икономика на културата, комисията по култура и медии в Народното събрание, Министерството на културата, Националното сдружение на общините в р. България, с името Устойчиво финансиране на българската култура, си поставя задача да събере всички участници, институции и организации в група култура в държавния бюджет, като се провежда в навечерието на обсъждането на държавния бюджет, като голямата задача пред българската култура е достигането на 1% от БВП в рамките на една година, като в момента е 0,5%, каза Андреева-Попйорданова. Друга задача на кръглата маса е да изслуша различните частни и държавни участници и институции и да установи липсите във финансирането им.

За първи път бюджетът за група култура у нас минава психологическата граница от 1 милиард лева, но това увеличение отива основно за повишение на минималните работни заплати на заетите, а много малка част отива за дейност, обясни гостът. Промяна в отделеният процент от БВП няма, като процентът от БВП представлява политическата оценка за ролята на културата и културния сектор, каза гостът.

У нас бюджетът за култура е 0,5% от БВП, а в Централна Източна Европа между 0,8% и 1,3%. Има проблем и с висококвалифицирания труд, за който няма заместител на пазара на труда. В държавните и общински културни институции възнаграждението е между два пъти и два пъти и половина по-ниско от това в частните такива. Гостът каза, че е трудно налагането на пазарни принципи в сектора, но това са институциите, които осигуряват относително равен достъп до културни дейности, както е вписано в Българската конституция и за това е важно да имат достатъчно финансиране за изпълнение на тази роля.

„Според мен, те (читалищата) са един гръбнак на културните дейности, като културни центрове – единствени в част от българската държава, особено в по-малките населени места. Министерството на финансите излезе с един анализ, аз го наричам счетоводна снимка; защото имаше моментно състояние на читалищна мрежа, музеи, галерии и несъпоставими сравнения, които бяха правени между отделни населени места с различен демографски разрез; Демографията трябва да се взима предвид и цялата специфика на населеното място, когато се правят подобни сравнителни анализи; Аз мисля, че те (Министерство на финансите) излязоха извън обхвата на дейността си, защото това е работа на Министерството на културата, съсловните организации и когато се прави един анализ е задължително да участват съсловните организации“.

Културните паспорти обхващат децата, младежите и студентите, които са около 1,3 милиона от българските граждани, като в момента няма подобна програма в бюджета, но институциите започват да мислят в тази посока, обясни гостът. Ще трябва да бъдат отделени 130 милиона годишно, ако се насочат по 100 лева на гражданин в тази насока, за културен паспорт. Този ресурс трябва да бъде защитен от Министерството на финансите, като трябва да се мисли за аудиторията, която в момента се образова, за да може като стане активна работна сила на трудовия пазар да има навици и потребности, за да участва в културни дейности, каза гостът.

Най-голямата задача пред сектора е обединение на всички участници и институции.

„Аргументацията, с която ние трябва да боравим трябва да бъде още по-прецизирана, така че да не оставяме Министерството на финансите да определя политики в областта на културния сектор; Финансистът има задачата да осигурява устойчивото провеждане на публични политики, не да ги ограничава и не да поставя, както е културата, в условия на оскъдно финансиране.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.