Въпреки икономическите трудности, доброто се развива и то институционализирано, защото има фондации и организации, които се развиват вече 20 години, като изграждат образа на неправителствения сектор като градивна част от обществото. Това каза Даниел Киряков, мениджър „Комуникации и връзки с институциите“ към Американска търговска камара в България, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Веселина Спасова.

567 млн. лв. е филантропският потенциал на българското общество. 280 млн. е реалната сума, която гражданите са дарили през миналата година, което прави 140 лв. на човек, като потенциалът е двойно по-голям. Ако има данъчни облекчения, ако има по-добра комуникация и този наратив против НПО-сектора секне, този потенциал от над половин млн. лв. би се постигнал, коментира Киряков.

"Гражданското общество в България е живо. Филантропията у нас се проявява, както от успешни, богати хора, като например братята Евлоги и Христо Георгиеви, така и от отделния човек, който днес пуска SMS или левче в кутия, за да подкрепи някоя кауза. Софийският университет е емблема, както и Стопанския университет в Свищов. В същото време има филантропи и меценати, които не искат да бъдат публично известни". 

Нежеланието да се афишират подобни жестове гостът коментира така: "Това да си успешен в България понякога е клеймо. Защото наред с избуялите с нечисти капитали "успешни" хора, които ни се натрапват през медиите, има много такива, които със самоотдаденост и инвестиране на лично време и лишения успяват да изградят компании, да ги листнат на борсата, да създадат успешни компании. Същевременно чрез публично говорене се натрапва от политиците усещането, че да си успешен е равнозначно на това да си "чорбаджия и изедник". 

Остава невидима онази мотивация и начин на мислене, в основата на които стои предприемаческия дух, съчетан с нуждата "да върна на общността, която ме е създала", да добавя стойност, каза събеседникът. "Същевременно тук идва и патриотизма - да създам училище, за да могат децата тук, в България, или в чужбина да се учат, но и да мечтаят за иновации, за големи успехи". 

"Но усещането в обществото и съмнението за користност у дарителите остава. За това има асоциации и фондации, които години наред се борят, за да променят това усещане. През тези 45 години социализъм, 30 години преход, липсва качественото образование, фокусирано върху добри ценности, липсва".

Новата култура върви с поколенческата промяна, защото младите хора днес избират работодателя си по това колко той е отговорен и какви каузи подкрепя и защитава, подчерта Киряков.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.