Хуманитарната криза в Судан е много преди избухването на конфликта и следва политическите процеси от последните десетилетия, които направиха страната приемник на хуманитарна помощ, вместо да е основен износител. Вече има увеличаващ се брой хора, напуснали домовете си заради сраженията, като ООН оценява, че броят на постоянно разселените може да достигне 800 хил. души, а има все по-големи притеснения, че може да се възобновят и конфликтите в граничния регион Дарфур. Това коментираха Стоил Стоилов, изборен наблюдател, и Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитиe, в предаването „В развитие” с водеща Веселина Спасова.

"В Судан наблюдаваме липса на механизми за разрешаване на конфликти, на механизми за прекратяване на традиционни търговски икономически дейности. Изграждайки нови бариери, давайки възможност на всеки да маркира собствена територия в националните граници и да свърже тази минитеритория с други извън страната е онзи потенциал, за който бившият премиер Хамдок каза, че трябва много бързо да се действа в Судан именно поради тази раздробеност, поради това че всяка територия има собствена миниармия", каза Дечева.

Корените на настоящата криза може да бъдат намерени още в колониалния период и традиционните вражди между различните племена, които в момента трябва да споделят една държава заради изкуствено прокараните граници в по-голямата част на Африка, каза Стоилов.

"Тези прави линии в много случаи разделят племена, разделят етнокултурни особености, религиозни вярвания и всичко това, съчетано с борбата за суровини и ресурси, години наред е провокирало конфликти."

По време на британския колониален период племената все още са имали нужните инструмнети да разрешават споровете си, основно на базата на компенсации, обясни Стоилов, но с получаването на независимост голяма част от тези традиционни инструменти губят ролята си, а правителството се оказва неспособно да наложи светския ред. Племенните общности от своя страна започват да се възползват от лесно достъпното модерно оръжие, за да решават проблемите си.

Въпреки напускането на дипломатите от ООН и различните държави, трябва да има силна международна декларация за политическа помощ за намиране на решение в Судан, докато има възможност за това, коментира Дечева. Евакуацията на дипломатите със съдействието на враждуващите сили на суданската армия, водена от генерал-лейтенант Абдел Фатах ал-Бурхан, и RSF, спонсорирана доскоро от държавата милиция, водена от генерал-лейтенант Мохамед Хамдан Дагало, премина без инциденти, което показва, че все още е възможно да се водят някакви разговори, преди конфликтът да обхване по-големи територии.

През последните години на управлението на Омар ал-Башир, който не свален от двамата генерали Бурхан и Дагало през 2019 г., по-голямата част от бюджета на Судан отиваше за военните, което само засили разликите в развитието на регионите на страната, каза Стоилов. На тази база се изградиха и силите RSF, които потушиха племенните бунтове в Дарфур с помощта на редовната армия, и вече са изключително трудни да бъдат разформировани.

"Опасното в момента е да се възстанови конфликтът в Дарфур. Има много сериозни сблъсъци пак със стотици убити ... и в момента RSF са започнали според местни анализатори да набират отново войници в своите редове" от различни племенни групи, каза Стоилов.

Какво е присъствието на руската частна армия "Вагнер" в Судан и каква може да е ролята на големите международни играчи може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.