По-лошата есенна прогноза на Европейската комисия за икономиката на България не е изненадваща с оглед очакванията за рецесия в ЕС и еврозоната и вторичния ефект върху страната. Заради тежката политическа кризя, няма особени перспективи БГ да успее да се възползва от възможностите, предоставени от по-широката криза в ЕС. Това коментира доц. Емил Калчев, икономист и преподавател в НБУ, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

ЕК очаква икономиката на България да нарасне с повече от очакваното през пролетта до 3.1% за 2022 г., но да се забави до ръст на БВП с 1.1% през 2023 г. ЕК прогнозира, че инфлацията в България ще достигне 12.8% средно за цялата 2022 година и ще се забави до 7.4% през следващата година.

"Щетите от инфлацията вече са нанесени за тази година... ЕК е относително оптимистична - инфлацията ще намалее през 2023, но ще остане малко по-висока, след което ще се приближи надолу... Цените на производител са над 50% на годишна база - рано или късно тези цени ще бъдат транслирани до крайния потребител и това ще затрудни процеса на бързо спадане на инфлацията. Тази година се предвижда сериозен ръст на заплащанията - бизнесът реагира и иска да запази персонала си, държавата също се стреми да компенсира, увеличавайки някои заплати, пенсии - всичко това е вътре в цените на производител. Цените на ресурсите в момента спадат, но бяха по-високи, когато се формираха големите запаси на бизнеса в България, и бизнесът ще ги прехвърли на крайния потребител."

ЕК не е особено песимистична на фона на другите прогнози - Министерство на финансите очаква ръст на БВП от 1.6% за 2023 г., а БНБ - символичните 0.1% - но нито една институция не прогнозира отрицателен растеж, коментира Калчев. Дори икономиката да навлезе в техническа рецесия при допълнително забавяне през последното тримесечие на тази година и първото на следващата заради проблеми с цените на природния газ и експорта, може да се очакват подобрения през 2023 г., особено във втората половина.

Войната в Украйна остава основният риск за икономиката на ЕС, особено заради влиянието на намалените потоци руски газ към Германия. България също ще бъде засегната от тези процеси, но те няма да се усетят толкова остро и ще дойдат със забавяне.

"България има известен късмет от нейната относителна изостаналост от най-развитите европейски  държави - нещо, което наблюдавахме и при финансовата криза през 2008 г... Бидейки много слабо газифицирани, особено домакинствата, и нямайки толкова много производства, свързани с газ, ние отново имаме известен късмет."

Ако подобри инвестиционната си среда, България би могла да привлече производства от Централна Европа, които са на ръба на оцеляване там заради цените на енергията и труда. Тази тенденция за връщане на производства започна още след пандемията - с тези от Китай - но България не се възползва особено от нея, а в момента тежката политическа криза е негативна предпоставка, каза Калчев.

"Частните инвестиции в България значително намаляват към шестмесечието, като се компенсират от нарастващи запаси, свързани с инфлацията. Динамиката на инвестициите не е положителна - причина за това със сигурност е и политическата ситуация и непредвидимост в страната... Не предвиждам до средата на 2023 г. някакъв особен ентусиазъм при частните инвеститори."

Няма особено развитие и при нетните преки чуждестранни инвестиции, които очакват значително подобрение на инвестиционната среда като съдебна реформа, коментира Калчев.

Трябва да се търси баланс между евентуално увеличаване на данъците и осигуровките и притесненията на бизнеса. Има големи социални групи, които се нуждаят от подкрепа, но увеличени социални политики могат да влошат бизнес средата.

Намалените очаквания сред политиците и ЕК за дефицит около 3% са позитивни, тъй като оставят възможности за бъдещи реакции при нужда, каза Калчев.

"Голямото харчене в система на валутен борд е нещо в крайна сметка опасно и не бива твърде бързо да се движим в такава посока."

В коментар за влизането на България в еврозоната, Калчев каза, че това е политически проблем, като преди политическите заявки от настоящото Народно събрание, институциите не са работили обединено в тази посока.

"При липса на редовно правителство тази стъпка ще бъде забавена", каза той.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.