Андрей Коватариу: Влизаме в Студена война в сферата на киберсигурността

Андрей Коватариу, енергиен експерт, във "В развитие", 13.05.2022

15:15 | 13 май 2022
Обновен: 17:44 | 16 май 2022
Автор: Галина Маринова

Партньорството Русия - Китай и китайският монопол при добива на редки метали може да забавят зеления енергиен преход и да го направят по-скъп, отколкото преди ситуацията в Украйна. Преходът няма да е много лек. Това каза Андрей Коватариу, експерт към работната група по цифровизация в енергетиката към Икономическата комисия на ООН за Европа (UNECE) и старши научен сътрудник в Energy Policy Group, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки.

Значението на дефиницията за енергийна сигурност се промени. Сега говорим от една страна за търговски договори, за диверсификация на вноса, за да се намали зависимостта от Русия. В същото време говорим и за нови пластове на тази дефиниция - тревогата от кибератаки и дали сме готови да решим този проблем, дали имаме инструментите за това. 

"Средносрочен и дългосрочен план от голямо значение е преходът към по-чиста енергия и технология за околната среда и за сигурността на доставките.  Вниманието се насочва към наличието на редките метали и значението им в този преход". 

Редките метали са критични в енергийния преход. Цените се увеличиха значително през последната година - година и половина. Литият например се увеличи с над 500% в последните 15-16 месеца. Една от причините за това е резкият рестарт на световната икономика след пандемията. Това доведе до увеличение на цените, в скок на търсенето на електромобили, например. Вторият фактор е декарбонизацията и плановете на Европа за това. Тази перспектива постави оптимистичен растящ тренд на пазара - очакваното по-високо търсене води до ръст на цените нагоре. Третият фактор, който не трябва да се пренебрегва, е монополът върху добива и рафинирането им. Китай контролира този пазар и това добавя напрежение, особено като имаме предвид официалните и неофициални партньорства, които имат с Русия. 

Европа и САЩ ще трябва да разработят дългосрочна стратегия за редките метали. Една от причините Китай да се представя така е, че в минното им дело няма регулации, а в Европа те са много сериозни. Това носи по-високи социални и икономически цени.

В момента се преговаря с Австралия за дългосрочни алтернативи на китайското предлагане, но усилията ще отнемат време и пари.

"Европа и главно в Източна Европа - Румъния и България - трябва правилно да планираме прехода. Не сме много добри в планирането на стратегии и дори още по-малко в изпълнението им. Но планирането ще ни спести много време и пари при редките метали. И второ - при търсенето да внимаваме за кръговата икономика и капацитета да рециклираме тези редки метали. Има огромен потенциал тук. Да го наречем "Пазарът на втория живот" на редките метали, той се увеличава. Очаква се да се удвои от 2021 до 2025. Има огромен потенциал тук и трябва да го уловим"

Енергийната сигурност сега включва страните, които могат да доставят петрол и газ, но и редки метали. Това партньорство Русия - Китай трябва да ни тревожи. Ние сме зависими, харесва ни или не, от ресурсите, контролирани от тези две страни. 

Китайската стратегия "Made in China 2025" има за цел да развива интегрирана стратегия на базата на редките метали. Това увеличава общата тревога на пазарите. 

Относно киберсигурността и риска за критичната инфраструктура в Източна Европа гостът каза, че рисковете са се увеличили много през последните месеци. "Разбира се, надаваме се въоръженият конфликт да спре скоро, но аз се страхувам, че влизаме в една Студена война, особено в сферата на киберсигурността". 

"Не омаловажават последиците от DOS (Отказът на услуга) и DDOS (разпространена атаки за отказ на услуга) атаките в последно време, но те са по-скоро знакови, показателни и лесни за оправяне, каза Коватариу. "Те са срещу медии, държавни сайтове и др., но имат ниски оперативни последици. За разлика от тях, атаки върху критична инфраструктура и енергийната мрежа биха имали повече последици, но това изисква сложни действия". 

Не искам да бия тревога, защото макар че имаме специалисти и някакво ниво на защита в страните в Източна Европа, не мисля, че сме напълно защитени от такива атаки, подчерта събеседникът. "Тези атаки могат да имат различни форми. Не говорим само за енергийни мрежи. Говорим и за защитата на личните данни. Това са също кибератаки, свързани с енергийните системи. Наистина трябва да дигитализираме системите - причините да го направим сега е защото е по-бърза реакция за намаляването на търсенето на внос на енергийни продукти, но в същото време е критично да се фокусираме върху сигурността, иначе само създаваме условия за новата перфектна буря". 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.