България се нуждае от нова, адекватна стратегия за своето управление

Доц. д.ик.н. Красимир Тодоров, преподавател по "Стратегически мениджмънт" и член на Академичния съвет на ВУЗФ, във "В развитие", 25.03.2022

15:30 | 25 март 2022
Обновен: 13:51 | 27 март 2022
Автор: Галина Маринова

Новата стратегия за икономическо развитие на България, от която се нуждаем, трябва да съчетава най-добрите елементи от трите съществуващи сега стратегии, за да може не просто да се възстанови потенциалът за растеж на икономиката, но и да го доразвият и надвишат. Това ще позволи конвергенция на икономиката в дългосрочен план, за да може доходите на гражданите да се доближат до тези на останалите европейски държави. "Начинът за постигането на това трябва да бъде изцяло чрез икономически реформи, а не както досега националната програма предвиждаше, чрез утвърждаване на определени политики". Това каза доц. д.ик.н. Красимир Тодоров, преподавател по Стратегически мениджмънт и член на Академичния съвет на ВУЗФ, в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова. "Като основни индикатори бих посочил Брутния вътрешен продукт на човек от населението да е в стандарт на покупателна способност, но по този начин да се промени икономическото развитие, че постигането на 75% да е наистина реалистична цел до 2030 година".

Ако се заложи по този начин една нова стратегия за стратегическото управление на страната влиянието върху бизнеса би било, че той ще получи "изключително голяма свобода". 

"На бизнеса му е необходима свобода за действие. Да, естествено, с нормална регулация съгласно нормите на поведение, които той трябва да осъществява своята дейност, но бизнесът се нуждае от свобода". 

Нуждата от създаване на стратегия за икономическото развитие на България не се е променила. Промени се обаче необходимостта от анализиране на съществуващите стратегически документи, които са валидни за развитието на България. Нужна е преценка доколко в съвременните условия тяхната валидност се потвърждава или не, каза доц. Тодоров в навечерието на Кръгла маса "Стратегически мениджмънт и регулиране на бизнес процесите в държавата", която ще се проведе на 31.03.2022 г. във ВУЗФ. 

"В тази връзка сега е точното време за провеждането на кръглата маса за обединяване на идеи и мисли за създаване на една нова стратегия за България, която ще помогне в променената политическа и икономическа обстановка на страната. Нужна е конвергенция на икономиката за създаване на производства с по-висока добавена стойност и с по-голяма консуматорска способност", сподели събеседникът. "Необходимо е много ясно да се обсъди дали България разполага с адекватна стратегия за преминаване през променените икономически условия". 

В момента съществуват три официални стратегически документа - "Националната програма за развитие на България 2030", документът "За отговорно управление за участие на гражданите", изготвен от стратегическия съвет при президента и "Националния план за възстановяване и устойчивост". 

"Националната програма за развитие на България 2030" е една много хубаво написана стратегия, един много красив стратегически документ, издържан и теоретично, и практически, написан професионално със зададени цели за изпълнение. Но тези цели изглеждат неосъществими". 

Основната цел на тази стратегическа програма е България да повиши стандарта си на покупателна способност от около 50% (ако се приеме, че средната покупателна способност за ЕС е 100%) в десетгодишен период да се повиши до 75%, а икономическите данни показват, че от момента на изготвяне на програмата този стандарт на покупателна способност нараства само с 1% годишно. 

От 2008 година до 2019 година от 43% този стандарт на покупателна способност е нарастнал до 53%, а стратегическата програма предвижда до 2030 година той да нарастне до 75%. Този ръст се е осъществявал при среден икономически ръст на България около 5%. Ако този ръст се запази до 2030 година покупателната способност у нас ще достигне до 65%, а за да се изпълни целта от 75%, заложена в плана, БВП на България трябва да расте с 9-10% на годишна база, а това е нещо, което никоя европейска страна не е постигала. Още повече, че трябва да се има предвид и изключително утежнената икономическа и геополитическа обстановка в момента, обясни събеседникът.  

Програмата, озаглавена "За отговорно управление за участие на гражданите" е инициатива на президентската институция през 2019 година, която премина през три публични обсъждания и в средата на 2020 година беше публикувана. Това е един документ, който се състои от 36 страници, като 18 от тях са критика на политическото управление на кабинета "Борисов". Тя залага едни нови цели и нова визия за управлението на България и апелира към промени на икономическия и гражданския модел на управление - нещо, на което ние сме свидетели в момента, подчерта доцентът. 

"Този стратегически документ изиграва своята роля за преформатирането на стратегическата насоченост на страната, но в него има съществени несъответствия с теорията на стратегическото управление". 

Например, в него ясно е разписано, че държавническата стратегия не следва да разпределя ресурси. От корпоративното управление, обаче, знаем, че смисълът на една стратегия е точно да разпредели ресурси, да ги насочи да се управляват по начин, по който да се постигне конкурентно предимство, поясни експертът. 

Второто несъгласие е свързано с една концепция, записана дори и в заглавието на стратегията - за отговорно управление с участието на гражданите, каза още Тодоров. "Всички тези граждани имат представители във властта. Представителите във властта се приема, че са достатъчно образовани и с достъп до информация, която не е общоизвестна, с друго мислене и виждане, които да са в състояние да изготвят тази стратегия, а не постоянно да се допитват до техните избиратели. Включително и във военен план една стратегия се прави от генерали и пълководци, а не от обикновените войници". 

"По отношение на "Националния план за възстановяване и устойчивост" ние отново сме сред най-изоставащите в Европа, защото голяма част от страните вече получиха своето национално финансиране. Този стратегически документ се развива в движение, защото първоначално беше подготвен от предишното управление, служебното правителство трябваше да го промени в движение. Впоследствие получихме доста препоръки. Сега отново сме в ход да го предаваме и да правим поредни корекции". 

От гледна точка на разпределянето на ресурсите този план предполага изразходването на тези прословути 12 млрд. евро за трансформация на българската икономика, но тези средства отново ще бъдат разпределени, следвайки събитията, зададени от ЕС, предупреди икономистът. "Те не създават предпоставките за качествено променяне на българската икономика в посока развитие на производства с добавена стойност, а не потребителско поводение на икономиката". 

Необходимо е обединяване на всичките три стратегии, за да осмислим нуждата от една нова стратегия, която да отчита икономическите и политическите промени в Европа.   

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.