Секторът за изнесени услуги в България се оказа по-добре подготвен за преминаване към различен модел на работа по време на пандемията в сравнение с Азия и части от Европа. Изнасянето на веригите са доставки и услуги от Азия към Европа също е подпомогнало продължаващия ръст на аутсорсинг сектора. Бъдещото развитие на сектора и привличането на инвеститори ще зависи и от политическите действия, тъй като компаниите нямат доверие по отношение на съдебната система, регламент и регулации за защитата на тяхната интелектуална собственост. Това заяви Илия Кръстев, председател на УС на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), е вфира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

За 2020 г. секторът на изнесените услуги (аутсорсинг) в България формира 6.6% от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, разраствайки се в сравнение с дела от 5.5% през 2019 г. Индустрията се оценява на 3.3 млрд. евро за 2020 г.

"Очакваме към 2024 г. секторът да е към 11.2% от БВП на България. Надявам се тази прогноза да не се сбъдне - не защото се съмнявам в растежа, а защото се надявам икономиката на страната да расте като цяло с по-висок процент, отколкото виждаме в момента."

Маржовете на печалба намаляват, но това е заради инвестиции във все повече иновации, R&D, нови пазари, увеличаване на разходите за маркетинг и продажби, каза Кръстев.

"Част от компаниите преминават период на трансформация, което е засилване за по-голям скок. Не сме пазар, чийто основен начин за продажба е свързан с ниски разходи и това все повече няма да е валидно. Индустрията се преориентира към все по-качествени услуги и разработването на продукти. Няма да имаме възможност да растем със същия брой хора, който сме виждали предни години, а ще растем с увеличение на стойността."

Липсата на кадри и подходящо обучение са едни от факторите, които могат да намалят растежа на индустрията, която е отбелязала двоен ръст - и като заплати и като обороти - през последните пет години. 

"Нашата индустрия в последните години е един от най-големите "университети" в България и до голяма степен замества и някои от дефицитите на особено висшето образование." 

Ако не сме по-активни през следващите две години и не мислим за времето след пандемията, България може да загуби спечелените конкуренти позиции, ако няма подходящи действия и от държавата, каза Кръстев.

"Компаниите от индустрията вършат доста неща сами. Без по-активното участие на държавата - като образование, задържане на кадри, реклама като дестинация за иновации, регулации, законодателство за интелектуалната собственост" ще бъде много трудно да бъдат привлечени инвеститори в сектора, коментира Кръстев.

Със своя потенциал като стартъпи в здравната индустрия и финтех България и София могат да станат център на сектора за цяла Югоизточна Европа, смята той, но ще трябва да се предприемат мерки и за развитието на други локации извън столицата, тъй като концентрацията в една точка и липсата на екосистеми из страната не спомагат развитието на стабилна и устойчива среда за растеж, смята Кръстев.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.