Бизнес старт

Всеки делник от 9:30 часа
Водещи: Живка Попатанасова и Христо Николов

Рано е 4-дневната работна седмица да става част от трудовоправната уредба

Жасмина Саръиванова, експерт "Социален диалог" в БСК, "Бизнес старт", 03.08.2021

12:31 | 3 август 2021
Обновен: 13:52 | 3 август 2021
Автор: Георги Карамфилов

Когато работодателят и работниците договорят условия, от които и двете страни са доволни, това е един много важен момент в работните взаимоотношения. Ключово е и да не се накърняват трудовоправните разпоредби. Ако всички тези условия са покрити и фирмата, която иска да въведе 4-дневна работна седмица, успее да го направи, това е повод за адмирации. Но ако говорим в по-мащабен план, то 4-дневната работна седмица все още се разглежда по-скоро като индивидуално решение, а не като глобална работна политика. Освен това съкратената работна седмица означава и по-малко внесени осигуровки в социалната система. Около тези теми се простря разговора на водещия Христо Николов с Жасмина Саръиванова, експерт "Социален диалог" в Българската стопанска камара в предаването “Бизнес старт".

Специалистът обясни, че примерът, който дава варненска счетоводна фирма, която от 2019 г. е въвела 4-дневна работна седмица, е прекрасен. Въпреки това, тя добавя, че трябва да се има предвид, че работното време е свързано не само с производителността, но и с осигуровките. Много предприятия, ако въведат по-малко работни дни седмично, няма да могат да вкарват същия размер осигуровки. Тя обърна внимание и на проблема със здравните осигуровки. Ако намалеят, здравната система ще изпита затруднения. Годишният отпуск, от друга страна, вероятно ще се запази, защото неговата изначална идеяте да се съхрани психическото и физическото здраве на работниците.

В същото време има много бизнеси, за които подобен модел би бил неосъществим. Саръиванова даде пример с адвокатска кантора, в която се работи и с държавни институции и тя няма как да извърши пълноценно услугите, които предлага, ако ползва различно работно време. 

“За момента има достатъчно задълбочена трудовоправна уредба, която няма защо да се пипа”

Жасмина даде пример и с Хенри Форд, който въвежда 5-дневната работна седмица и 8-часовия работен ден във време, в което липсва уредба на трудовите отношения спрямо протичането на работата. 

“Хенри Форд е сметнал, че човек може да работи 8 часа, да спи 8 часа и 8 часа да прави нещо друго.” 

Тя поясни, че реално няма никакви законови пречки, които да пречат една фирма да въведе 4-дневна работна седмица, ако прецени, че иска да работи по този начин. Но все още идеята за съкратената седмица не се е доказала във времето. Жасмина Сръиванова сподели, че в Европейския съюз се водят разговори по темата, правят се изследвания, за да се разбере дали наистина това е по-ефективната стратегия. Дори в ЕС трудовото право е координирано между различните държави, но не и уеднаквено, защото просто населението на всяка държава има различни виждания за работата и труда, посочи тя. 

“Действително бизнесът не може да си позволи да плаща повече за по-ниска производителност, поради което на много места, ако се въведе 4-дневна работа седмица, заплатата и осигуровките ще паднат, което води до риск от социално напрежение.”

Жасмина Саръиванова коментира и японската идея за въвеждане на 4-дневна работна седмица. Тя сподели, че японците са със съвсем различна култура на работа от европейците. Там преумората е много по-сериозна. Дори се смята за неудобство, ако се чувстваш изморен. А освен това идеята на японското правителство не е да въведат 4-дневна работна седмица, за да си починат хората, а за да могат да работят и на втора работа.