Новото райониране на България е следствие от един регламент на ЕК, според който районите от ниво 2, които преди известно време се наричаха „планови райони“ или т.нар. NUTS 2 трябва да имат минимум 800 хил. души и максимум 3 млн население. Това обясни д-р Косьо Стойчев от СУ "Св. Климент Охридски" в ефира на „Бизнес старт“ с водещ Живка Попатанасова.

„Заради демографските процеси в нашата страна вече два от районите, които функционират в страната и са припознати като такива, не отговарят на тези критерии. И за съжаление се налага да се извърши тази промяна“.

По думите му такава промяна е била направена през 2009, само седем години след тяхното първоначално утвърждаване – по същите демографски причини.

„Тогава Стара Загора мигрира към Югоизточния район, а Ловеч и Плевен – към Северозападния. Поради тази причина възникнаха няколко много тежки научни въпроса – какъв трябва да е броят на тези райони, какъв трябва да е техния обхват, какво трябва да е тяхното наименование и най-важният въпрос – какво трябва да е местоположението на София в тях“.

„Миналата седмица присъствах на обществено обсъждане на тези райони в София, които бяха представени от зам.-министъра на регионалното развитие. В общи линии от над 10 варианта са се спрели на около 3“, добави още д-р Стойчев.

Той посочи, че най-харесван е вариант 2, който застъпва тезата, че Североизточният и Югоизточният район трябва да обединят в един общ, който работно може да се нарече Черноморски.

“Северозападният, Северният, Централният и части от Североизточния район трябва да се превърнат в един общ район – Придунавски (работно наименование). И да остане Южен централен район с център Пловдив, и Югоизточен с център София“.

Д-р Стойчев смята, че България не трябва да нарича пространството си с посоките на света, защото този процес е изчерпал своята историческа стойност.

„Това го показва развитието на българския туризъм, българската археология, българската икономика, която има нужда от своята специфика – обвързването на пространство, географска идентификация, продукт и интелигентна специализация“, коментира още той. 

„Ако се налага в момента, а според мен не трябва да се бърза, да преконфигурираме въпросните райони (и първо да започнем да ги наричаме региони, което няма да е никак лошо), трябва да им сменим наименованията, да отделим София в самостоятелен район, за да може тя да води абсолютно различна политика от останалата част на страната и за да може целите кохезионни инструменти да се насочат към останалата част от България“.