Креативният сектор в България отбелязва динамична 2024 г., белязана от категоричен растеж, въпреки че липсва ясна държавна политика в сектора. Tози растеж е движен предимно от външни пазари, но с повече стимули в България креативните индустрии могат да допринесат изключително много както за една нова икономика на преживяването, така и за иновативното образование в страната. Това коментира Геновева Христова, председател на "КреаТех България" и съосновател на "Missia 23", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Ключов пример за динамиката в сектора е гейминг индустрията. Тази година беше ознаменувана от голямата сделка, при която българската гейминг компания Haemimont Games отново бе закупена, този път от шведската Paradox Interactive. Това е поредна инвестиция от шведска компания, което доказва потенциала на българските кадри и таланта в създаването на дигитално съдържание, VR и XR технологии, коментира Христова.

"Преобладаващо [растежът идва от] външни пазари, защото ясно е каква е тенденцията. Все повече и новото поколение и новото търсене е към такъв вид дигитално съдържание," обясни Христова. Тя подчерта, че "талантът, съчетан с технологиите" движи прогреса и България има безспорни таланти и кадри в сектора.

Липса на стратегия

Бюджет 2026 предвижда увеличение от 0,4% на 0,5% от националния бюджет за култура и креативни индустрии, което поставя България "на опашката" в Европа, каза Христова. Средният дял за Европа е около 1%, като скандинавските страни като Дания и Финландия са първенци с 1,1%.

Най-голямата липса е "някакъв ясен фокус и някаква стратегия повече по отношение на креативни индустрии". В Европа те са признати за двигател на иновации и растеж, докато в България секторът е "размит между няколко министерства" и няма ясни мерки за подпомагане.

Христова посочи, че механизмите за управление на средствата за култура често са съпътствани от "скандали, разправии и прочие", което пречи на целевите средства да достигнат до артистите и представителите на сектора.

Позитивното е, че диалогът между сектора и държавата продължава, и вече започва да се прави разлика между култура и индустрия, каза Христова. 

Геймингът може да храни къща

За да насърчи развитието на сектора, България може да се поучи от чужди примери като Дания, която се отличава със своята стратегическа и целенасочена подкрепа на креативната индустрия.

"Скандинавците наистина са много добри. Полша е един от нашите примери, специално в гейминга. Полша не просто има държавна агенция, която е за развитие на креативни индустрии - след две години Полша ще създаде специална агенция за видеосъдържание и видеоигри. Не просто креативна за креативни индустрии, а специално за видеосъдържание и игри. Т.е. това означава, че държавата, когато смятам, че се развива доста добре в източните страни на ЕС, показва, че категоричен фокус в нейната държавна политика са креативни индустрии, работи се много усилено в тая посока, и държавата се развива."

Каква подкрепа очаква секторът?

Ако България създаде специализирано звено, то трябва да работи за по-балансирано разпределение на средствата. Вместо да се финансират голям брой скъпоструващи филми, с целеви средства може да се създадат много повече игри или кратко съдържание.

"Вместо да се направят 50 филма, може да се направят 500 игри... Ние имаме много пъти повече шансове, част от тези игри да се представят добре на външните пазари, отколкото да стреляме по същия начин, с отъпканите пътеки, и да чакаме някоя бяла лястовица да излезе в Кан и да ударим джакпот."

Некултурен удар с Бюджет 2026

Предстоящото увеличение на осигурителната тежест, данъка върху дивидентите и максималния осигурителен доход през 2026 г. се очаква да бъде предизвикателство за креативните професии.

Основното притеснение е, че намаляването на покупателната способност на хората ще доведе до изрязване на разходите за култура.

"Тъкмо закарахме хората и върнахме хората в залите, в театрите. И какво сега ще направим? С повишаването на тези данъчни тежести се притеснявам, че в момента, в който намалее покупателната способност на хората, те ше отрежат разходите за култура."

За да се справят, компаниите ще трябва да предприемат мерки, като активно ще се въвеждат AI технологии, които да поемат рутинните дейности, за да може "естественият интелект да го ползваме за развитие и за растеж на компанията".

Ще се търси баланс между задържане на качествени хора и новата тежест. Малките студиа са най-притеснени от възможността някои компании да излязат отново в сивия сектор, за да оцелеят, коментира Христова.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Конзолните войни не свършват с гръм и трясък, а с въздишка

Китай гледа на България като порта към Европа в креативната индустрия

Креативните индустрии у нас вече не са само изкуство, а бизнес за милиарди

Образованието изостава и губи връзката с креативната индустрия