Бизнесът в България иска най-вече прогнозируемост и възможност да се възползва от позитивните ефекти от приемането на еврото. Имиджът на страната несъмнено се подобрява пред чуждестранните инвеститори, но това няма да има особен реален ефект, ако няма политическа стабилност и предвидимост на политиките. Това коментира Кирил Бошов, заместник-председател на АИКБ с ресор „Услуги от общ интерес“, председател на УС на "Еврохолд България" АД, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

С влизането в еврозоната даваме ясно послание, че България влиза в клуба на най-богатите страни в света, каза Бошов.

"Имате абсолютно прогнозируема среда, рейтингът на държавата се покачи. Всичко това ще повляе позитивно на инвестициите, но само по себе си то няма да докара инвестиции, ако държавата не даде категорично други сигнали, а тези сигнали в момента са разнопосочни."

Правителството трябва да заложи на разумна фискална политика и да огранични неразумните харчения, особено в повишаването на бюджетните заплати, като много от тези разходи изглежда да бъдат финансирани от нов дълг. България може да е звездата на Балканите и Източна Европа, ако запази сравнително доброто си финансово състояние, но бюджетните политики сочат в друга посока, предупреди Бошов. 

Бизнесът иска да види консолидация на разходите, овладяване на повишаването на разходите на бюджетната сфера, на заплатите на бюджетните служители, и отказване от идеята за обвързването на минималата работна заплата със средната работна заплата.

Въпреки ентусиазма около еврото икономическата активност и промишленото производство спадат, а фирмите са предпазливи да се разширяват чрез кредити, каза Бошов. Това донякъде се дължи и на забавянето на големите икономики в Западна Европа, за които България изнася, но голям ефект имат и опасенията, че България може да последва Румъния по пътя на огромен дефицит. 

"Един път отпуснете ли колана, връщане няма. Много лесно се стига от 30% до 60% дълг с няколко поредни неразумни финансови години. Аз бих искал 2025 г. да е последната такава и наистина 2026 г. да видим корекция във финансовата рамка на държавата."

По-ниският дълг на България спаси страната през Covid кризата и сега макроикономическите данни, които са по-добри от страните в региона, могат да бъдат използвани за привличане на инвестиции. Но в същото време се чуват мнения от политици, че заради изпълнението на бюджета, трябва да се мисли за повишаване на данъците. 

"Ние имаме две котви, с които тази икономика дава позитивни сигнали. Едната беше валутният борд, сега е преминаването към еврото; другата е стабилната данъчна система. В момента в който започнете дори само да излъчвате тези сигнали, инвестициите спадат. И то спадат не само чуждестранните - ние сме икономика, която в огромна степен вече зависи от вътрешните инвестиции също. И икономическите субекти в България искат да знаят, че ако те правят някакъв инвестиционен проект, той ще се облага с тези проценти, които са днес."

Как се развиват инвестициите в енергетиката на България и връща ли страната мястото си на енергиен център на региона; защо се бави либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители; има ли нужда от повече ВЕИ в енергийната система на страната може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук. 

Още по темата

Гърция обяви данъчни облекчения за 1,6 млрд. евро в подкрепа на средната класа

Полша ще привлича ритейл инвеститорите на борсата си с данъчни облекчения

Българският бизнес е изправен пред фундаментална промяна в данъчното отчитане

Петър Ганев, ИПИ: Моделът на ниски данъци в България е под заплаха