На срещата в Хага членките на НАТО се обединиха около целта 5% от БВП за отбрана, като изключение направи само Испания. От края на Студената война повечето европейски държави не се ангажират да заделят достатъчно за отбрана, но с руската заплаха от изток темпото на геополитическата сцена се промени и Европа видя нуждата от „застраховка“, увеличавайки капацитета си за възпиране. По средни оценки на западни разузнавания Путин се очаква да тества член 5 на НАТО до пет години, което повишава нуждата от отбрана, това коментира Георги Месробович, редактор на Bloombergtv.bg, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова. 

В годините след края на Студената война Европа разчиташе на това, че е най-богатият континент и играеше ролята на потребителя на света. Но след руската инвазия в Украйна и отказът от руска енергия, Старият континент вече няма този лост с Русия.

В момента Путин провежда лятна офанзива в Украйна, нанасяйки ракетни и удари с дронове в последните седмици, които се целят предимно в цивилна инфраструктура, взимайки множество жертви. Руският лидер в момента иска да докаже силата си, тъй като изключително успешната операция „Паяжина“ нанесе сериозни икономически, военни и репутационни щети на Русия и показа големи дупки в управлението на страната.

„Ясно е, че Путин не цели мир и да седне на масата за преговори. Защото Русия изостава във всички направления като: модерни технологии, ИИ, ВЕИ. И когато страни като Индия и Китай спрат да потребяват руската енергия, Русия ще остане изключително слаба. За това тя залага на военни действия, за да остане геополитически релевантна.“

След свалянето на режима на Асад в Сирия и развилата се този месец 12-дневна война между Израел и Иран, с намеса на САЩ, се видя неспособността на Русия да помогне на партньорите си в Близкия изток, обясни събеседникът. Това подсказва за отворени ниши, като други играчи могат да се опитат да изместят Русия от зоните ѝ за влияние, докато тя е концентрирана изцяло върху агресията си над Украйна.

Украйна изяви желание да се оттегли от Отавската конвенция, която забранява използването на противопехотни мини заради дългосрочните рискове за цивилните и земята. Киев не е първата, която се оттегля от тази конвенция, като Естония, Литва, Латвия, Финландия и Полша също са заявили такова желание. Но според член 20 на конвенцията оттеглянето на страна, която участва в активни военни действия, влиза в сила едва след края на конфликта.

Използването на противопехотни мини ще даде по-добри шансове на Украйна да се защити от настъпващата руска армия. Това би изравнило състоянието на бойното поле в това направление, тъй като Русия никога не е участвала в конвенцията.

Относно санкциите, които САЩ може да предприеме, гостът обясни, че има поляризация сред демократи и републиканци, като допълни, че най-ефективни биха били вторичните санкции. Те обаче изглеждат трудно приложими, тъй като ще засегнат Индия и Китай – основни играчи в световната търговия. По скоро погледите са насочени към предстоящата среща на ОПЕК, на която се очаква Саудитска Арабия да върне количества барели на пазара, за да си върне пазарен дял в Азия. Това може да понижи цените на петрола, което би изтласкало естествено тъмните потоци на Русия.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Русия с нов опит да разшири износа на втечнен природен газ, спрян от санкции

Путин: Русия ще търси съкращения в отбраната, но колко - ще зависи от войната

За лидерите от НАТО цената за подкрепата към Украйна е самоуважението

Марин Русев: Русия е близо до разцепление, ако не укрепи икономиката си