Българските учени вече могат да се похвалят с десетки иновативни патенти, които са директен резултат от създадените с финансовата помощ на ЕС центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. За последните пет години само центърът КВАЗАР е създал 33 патента за изобретения, благодарение на мотивацията на учените и съвременната апаратура. Подобни резултати имат и центровете за водородни клетки и 3D телемедицина, коментира акад. Чавдар Руменин, дир. на Център за компетентност КВАЗАР и зам. дир. на Института по роботика към БАН, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

По време на пандемията от Covid-19 центърът КВАЗАР например е разработил робот, който убива бацили чрез ултавиолетови лъчи, като е имало огромен интерес от фирми към разработката, каза Руменин. В момента се изследва генерацията на микро и наночастици от скали и бетон при високо налягане, което може да има приложение при изследването на земетресения.

Трябват усилия за запознаване на бизнеса с разработките на българските учени и това става най-добре с лични контакти, смята Руменин.

"Едно е на думи или на презентации, а друго е да дойдеш в лабораторията. Идвате вие при нас и ние ви демонстрираме например как можем да получим ядрена енергия с едно много иновативно решение - вече сме го патентовали - в съд от титанова стомана се слага деутерий, заедно с радиоактивен материал, и се подлага на високо хидростатично налягане. Вероятността за ядрена реакция драстично нараства и вече под контрол може да получаваме ядрена енергия в ограничени количества, на ограничено място - полезно за роботиката, за битовите нужди, за най-различни приложения."

Докато технологията е ясна, достъпът до радиоактивни материали е силно контролиран и подобни разработки трябва да стават в координация с съответните институции. Очакваме контакти и подкрепа от американската компания "Уестингхаус" и специалистите от българските ядрена енергетика, каза Руменин.

ЕС ще засилва разходите си за отбрана в следващите години и това отваря възможности и за българските учени, като Българската академия на науките (БАН) вече се подготвя да представи свои разработки пред заинтересовани фирми от сектора.

Трябва да има огромна връзка между бизнеса и научните среди, смята Руменин. БАН в момента въвежда нова инициатива в тази насока с интернет портал, на който учени ще публикуват своите изследвания и изобретения, а бизнесът ще може да споделя от какво се нуждае. Това ще създаде още една възможност за намиране на допирни точки и общи проекти, но личните контакти между учени и бизнеса дават най-добрите резултати, коментира Руменин. БАН вече няколко години организира форума "Наука за бизнес", където се провеждат подобни срещи с представители на малките и средни предприятия от страната; вече се работи по няколко съвместни проекта, възникнали от този форум, каза Руменин.

Тази седмица ЕС обяви пакет от 500 милиона евро в подкрепа на научните изследвания в блока, като Европа има амбиции да привлече водещи учени от САЩ, отблъснати от действията на президента Тръмп срещу университети и демократичните ценности. Според Руменин не може да се очаква някакво голямо бягство на учени от САЩ, тъй като научните изследвания са една от основите на икономиката на страната и това се разпознава от администрацията.

Обявената помощ от ЕС също така няма как да има бърз ефект, тъй като набирането и назначаването на учени става чрез продължителни конкурси. Размерът на средствата също е прекалено малък за размера на блока, коментира Руменин. Европа разбира, че изостава в научната дейност от САЩ, Япония, Китай, и макар винаги да е била отворена за учени от чужбина, сега може да има по-голям натиск за тяхното привличане, добави той.

Повече за научните разработки в България и тяхното приложение може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Български стартъп и БАН ще разработват нови материали за мозъчни импланти

Учени от БАН направиха важно откритие в противораковата терапия

Български шипкови продукти превземат Европа след съюз между бизнес и наука

БАН разработва натриево-йонна батерия в конкуренция със САЩ, Франция и Китай