Икономическата война между САЩ и Китай беспорно размества всички вериги на доставки. Този сблъсък ще има огромно влияние върху технологични сектори като производството на чипове. А рестрикциите за изкуствения интелект по отношение на Китай могат да доведат до цялостно пренасочване на инвестиционния интерес към американските AI компании, защото те биха придобили безспорно преимущество. Това каза проф. д-р Георги Димитров, председател на фондация „Право и интернет“, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Ще бъдат засегнати и технологични сектори, свързани с доставката на информационни услуги – това са всички интернет базирани услуги. Икономическата война беспорно води до деглобализация и фрагментация на пазара. Това означава, че определени доставчици ще предоставят интернет услуги само в рамките на даден регион, а не в цял свят. Това ще се усети в Европейския съюз и България, тъй като достъпът до услуги ще бъде ограничен, обясни гостът.

„В Япония, например, се предлага пакет от невероятни услуги, но те са на японски език, предоставени от японски доставчици за японски потребители. В същото време достъпът на японците до услуги, предоставени от европейски или американски доставчици, е много по-ограничен. Същото се случва и в Китай, където има ограничения за американски компании – услугите на Google и Facebook не са достъпни. Там са достъпни местни услуги като WeChat, които се фокусират върху китайския потребител. Всичко това свива конкуренцията, прави невъзможен достъпът до услуги от трети страни и спира бурното развитие на този сектор.“

Преди няколко години Франция въведе данък за технологичните гиганти. „Не бих се учудил това да се случи и в други държави. Когато Франция наложи този налог, това предизвика разнопосочни коментари - някои критикуваха страната, че така ограничава конкуренцията. От друга страна, всяка държава има право да брани собствените си икономически интереси“, коментира гостът.

Европейският съюз безспорно ще бъде засегнат от тази икономическа война поради ред причини. Първо, вследствие на различни политически договорености Европа малко или много следва някои големи производители, от които е зависима. Който произвежда чипове, той държи в ръцете си други страни.

„Европа е принудена да избира страна (между САЩ и Китай) и в същото време да навакса традиционната си изостаналост в сферата на AI, квантовите компютри и други високи технологии. Европа в момента се опитва да подобри технологичната си независимост от Щатите и от Азия. Много пари се инвестират за това догонване.“

Тема на разговора беше и интервюто, което председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард даде в началото на април и което предизвика много коментари в технологичния (и не само) свят. Лагард заяви, че дигиталните плащания в Европейския съюз трябва да бъдат „под наш контрол“.

Това интервю кристализира политиката на ЕС, че колкото повече е зависим от чужди компании при разплащанията, толкова повече икономиката му става зависима от чужди икономики, каза Георги Димитров.

„В случая Европейският съюз се опитва да направи две неща – първо, да въведе система за директни разплащания, която да позволи директни peer-to-peer разплащания, така че да се противопостави на зависимостта от големите американски компании за картови разплащания. Системата Wero се развива, няколко държави вече се присъединиха. Идеята е в началото да се включат банките, а после да се присъединят търговските вериги, финтех компаниите и други участници, така че да се създаде независима, по-бърза и по-евтина екосистема за разплащания.“

Според Димитров до три години ЕС може да има своя система за дигитални разплащания.

Wero е част от Европейската инициатива за плащанията (European Payments Initiative), която досега е подкрепена от 16 европейски банки и компании за финансови услуги. Банките в инициативата представляват 75% от ритейл пазара на банкови услуги (за физически лица) в Белгия, Франция и Германия.

Още по темата

Европейските банки пускат нова система за плащания, за да изместят Visa, Mastercard

Второто нещо е свързано с бурното навлизане на криптоактивите при разплащанията, които обаче не са гарантирани от държавите. Тези виртуални валути разклащат стойността на фиатните пари, вкл. на еврото. Така че създаването на т.нар. дигитално евро е опит на Европейския съюз да наложи една криптовалута, която да бъде гарантирана от държавите, които я издават. Предполагам, че този процес ще бъде завършен до 2-3 години, обясни събеседникът.

Гостът коментира и напредъка в разработването на Европейски дигитален портфейл. Това ще бъде универсален електронен паспорт, с който европейските граждани ще могат онлайн и офлайн да удостоверяват самоличността си, да пътуват от една страна в друга, да доказват, че имат шофьорска книжка, диплома и др., да подписват документи, вкл. и да извършват плащания. Всичко това ще става с едно мобилно приложение.

„Тази концепция беше въведена миналата година с измененията в нормативните актове в ЕС. Сега всяка държава членка имат задължение до ноември 2026 г. да е нотифицирала, да е уведомила поне за един цифров портфейл. А до началото на 2027 г. огромен кръг пазарни субекти (банки, застрахователи, телекоми, държавните институции) са длъжни да приемат такива универсални портфейли, които ще се използват навсякъде в ЕС.“

Българската компания „Евротръст“ (Evrotrust) е сред компаниите, които развиват технологии за електронна идентичност, а Георги Димитров е председател на Борда на директорите на дружеството.

„В „Евротръст“ сме изключително горди, че нашата технология и ноу-хау бяха оценени от две държави, които в момента реализират нов пилотен проект на ЕК (WE BUILD) за създаване на дигитален портфейл. „Евротръст“ отговаря за един от работните пакети за интеграцията на портфейлите с квалифицираните доставчици. Нашата технология ще участва в поне два европейски портфейла. В България бихме сме ангажирали да направим такъв цифров портфейл само ако държавата допусне и прегърне възможността да има частни портфейли. Това е въпрос на държавна политика“, добави проф. Димитров.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Криптопроект на Тръмп подписва сделка с DWF Labs

Тръмп отмени закон на Байдън за данъчната информация на криптоинвеститорите

Митата върнаха цените на криптовалутите на нива отпреди победата на Тръмп

През 2025 г. може да видим огромни амплитуди на криптопазарите