Бизнес старт

Всеки делник от 9:30 часа
Водещи: Роселина Петкова и Христо Николов

Русия изгори последния си мост към Запада, Китай усилено търси връзки с Европа

Милен Керемедчиев, бивш зам.-министър на външните работи, в "Бизнес старт", 19.02.2024

13:30 | 19 февруари 2024
Обновен: 13:41 | 19 февруари 2024
Автор: Галина Маринова

Европа ще продължава да помага на Украйна на фона на продължаващото блокиране на помощта от САЩ. Русия изгори всички мостове за затопляне на отношенията със Запада. Предстои много по-строго спазване на санкциите към Русия. Европа трябва да вдигне много бързо и рязко своите разходи за отбрана. Китай усилено търси контакт с Европа и европейските страни членки, защото се нуждае от този пазар.  Това Милен Керемедчиев, бивш зам.-министър на външните работи, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

По време на Мюнхенската конференция по сигурността новината за смъртта на Навални премина като шок от изненада и негодувание, каза Керемедчиев. "Това е последният мост, който Русия, под ръководството на Путин, изгори за бъдещо затопляне и начин на комуникация със Западния свят. Русия ще бъде в конфронтация с всички останали държави. Няма да има никакво желание за какъвто и да е компромис. Русия преминава на военен режим. И нейната икономика, и политиката ѝ".

"Най-харесваният руски опозиционер, загубвайки своя живот, показва, че категорично всички мостове за някакво възстановяване на отношенията със Западния свят са изгорени. Което може би промени дневния ред на конференцията и относно помощта за Украйна. Възможностите за промяна на европейската система за сигурност рязко взеха връх". 

Европа ще продължава да помага на Украйна, категоричен бе гостът. Той посочи, че е много вероятно помощта от Европа да се увеличи, заради продължаващото блокиране на помощта от САЩ. 

По думите на Керемедчиев политическите разногласия в САЩ няма да утихнат и вероятността “да се отпуши този много важен канал за подпомагане на Украйна” не е голяма. 

През последните 70 години, откакто съществува НАТО, НАТО означаваше САЩ. Европейските страни-членки отделяха много малка част от своите бюджети за отбрана, добави гостът. Въпреки споразумението за отделяне на 2% от БВП за отбрана, никой не го спазваше. 

“През тези 70 години европейските страни започнаха да живеят охолно и ние, гражданите на ЕС, бяхме членове на клуба на богатите и охолно живеещи граждани на света. През това време САЩ и Русия влязоха в сериозна военна надпревара. А през последните две години руската икономика премина изцяло на военни релси. Тоест, Европа в момента изостава”.

Европа трябва да вдигне много бързо и рязко своите разходи за отбрана, подчерта събеседникът. “Това, разбира се, трябва да е за сметка на други разходи, които се правят в икономически аспект и, разбира се, повдигане на задлъжнялостта”. 

Водеща в това отношение е Полша, коментира гостът. “Полша в момента изразходва 3,9% от своя БВП за отбрана. Те в момента са лидерите. Изразходват повече (като процент) от САЩ и рязко вдигат нивото на своите отбранителни възможности. Те успяха да убедят своите граждани, че заплахата е видима и от тук нататък, което явно се очерта в Мюнхенската конференция е повишаване и затвърждаване на санкциите към Русия, които в момента не работят ефективно”. 

“Страните членки на ЕС и членки на НАТО ще наложат много по-строго спазване на санкциите към Русия. Това ще е първата стъпка. Втората е, че Европа ще поеме много по-съществена роля във финансирането на украинската армия”.

Китай усилено търси контакт с Европа и европейските страни членки, каза още гостът. “Защото в крайна сметка Китай и китайските пазари се нуждаят от Европа”. 

В същото време действията на европейските страни са в посока на охлаждане на тези отношения, съгласи се гостът. “Според мен точно това е целта на Китай - да се опита да убеди страните членки, че не представлява реална икономическа заплаха, а точно обратното - може да си сътрудничим в тази посока”.

“Китай играе двояка игра. От една страна замества голяма част от вноса от САЩ и ЕС в Русия - автомобили, машини, технологии. Китай свободно търгува с Русия. От друга гледна точка, китайските банки все пак стягат финансовите си трансакции с Русия под натиск от САЩ, а китайските авиопревозвачи не предоставиха резервни части и компоненти на закъсалата “Аерофлот” и други авиокомпании, които се чудят от резервни части самолетите си, произведени в САЩ и Европа”.

Индия е много интересен феномен, каза още събеседникът. “За това бъдещето на БРИКС не е толкова блестящо, колкото го определя президентът Путин. Конкуренцията между двете най-големи държави по население, видимо е в полза в момента на Китай, но Индия върви много стремглаво като ръст на инвестициите и на производството”.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате  тук.