Резки промени на лихвите по ипотечни кредити през идната година не се очакват, но е факт, че парите са по-скъпи и че живеем в една глобална среда, в която парите като ресурс струват повече. Така че трендът за повишаване ще бъде наличен, но с много по-плавни стъпки от това, което видахме в Европа. Това каза Цветанка Минчева, председател на УС и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк и зам.-председател на УС на Асоциацията на банките в България, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

На въпроса какви промени в банковото кредитиране се очакват след присъединяването на България към еврозоната, като целевата дата към момента е 1 януари 2025 година гостенката каза, че влизането в еврозоната е изключително предизвикателство и усилие за банковата система, тъй като тя е тази, която трябва да бъде готова и носи на гърба си голяма част от разходите за присъединяване на България към еврозоната. „Банките вече работят за това да бъдат готови за евентуалната дата за присъединяване“. 

„Не очаквам конкретни промени в кредитирането. Всички знаем, че достъпът до капитал като цяло за страната ни би бил по-лесен, ако сме част от еврозоната и на по-изгодни нива. Но от друга страна законът, който се предвижда и който се очаква да бъде приет преди присъединяването в еврозоната, третира кредитите, особено при гражданите, по начин, по който процентът, който има един кредит преди влизането, трябва да бъде същият и след влизането. Самото влизане в еврозоната не смятам, че ще доведе до някакви драматични промени. Ще отвори нови възможности обаче“. 

Като пример за нови възможности събеседничката посочи фиксираните лихви по ипотечни кредити, които вече ще могат да бъдат много по-свободно предлагани и в България.

През миналата година България се оказа зона с някои трендове по лихвените политики, които са по-различни от тези, които наблюдавахме в Европа, каза още Минчева. „Ние сме част от европейския пазар и коренна разлика от това, което виждаме в Европа, е трудно да наблюдаваме в България. Но това, което се случи на нашия пазар, е трендовете за повишаване на лихвените проценти да бъдат много по-бавни и много по-плавни, което помогна на икономиката ни да продължи да расте“.

“Има много фактори и дискусии по темата. Една от причините е, че нашата банкова система е изключително ликвидна. Имаме високо ниво на конкуренция между банките и борба за клиенти, което продължава да натиска лихвените нива по кредитите надолу“. 

Има много микрофактори, които са специфични за българския пазар, като един от примерите е, че когато хората спестяват парите си, те все още разчитат предимно на депозити и държат парите си почти на нулеви лихви в банковата система, при условие че вече съществуват алтернативни инвестиционни колективни схеми и други продукти, които могат да използват, обясни събеседничката. „В западните, развити пазари това са продукти които привличат по-голяма част от ресурса на гражданите, докато в нашата страна все още представлява много малък процент“. 

Как се отразяват геополитическите турбуленции на банковата система по света и конкретно в България? Кои са промените в съвременния свят, които оказват най-голямо влияние върху банките и конкретните продукти, които предлагат – геополитическите предизвикателства или процеси като дигитализацията? При влизането си в еврозоната хърватските банки повишиха цената на ипотечните кредити – възможно ли е да се повтори този сценарий и в България? Покрай влизането в еврозоната предстоят и други промени като намаляване на задължителните минимални резерви, които банките поддържат – как ще се пристъпи към това намаляване и какъв ще е ефектът върху банковата ни система и отделните банки? Как ESG променя политиките на банките в момента?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.