Бизнес старт

Всеки делник от 9:30 часа
Водещи: Роселина Петкова и Христо Николов

И през 2024 г. в България няма да има рязко повишение на лихвите по ипотечни кредити

Георги Заманов, главен изп. директор на "Алианц Банк България" и член на УС на Асоциацията на банките в България, в "Бизнес старт", 01.11.2023

13:30 | 1 ноември 2023
Обновен: 18:27 | 1 ноември 2023
Автор: Галина Маринова

И през 2024 г. не предвиждам процес по рязко повишаване на лихвите по ипотечни кредити в България, какъвто наблюдаваме в други страни от Европейския съюз. Там ипотеките поскъпнаха с рекорден темп за кратък период, но подобно увеличение на лихвите е нездравословно за икономиката. Това каза Георги Заманов, главен изпълнителен директор на Алианц Банк България и член на УС на Асоциацията на банките в България, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

По данни на БНБ средният лихвен процент за новотпуснатите жилищни кредити в левове през септември т.г. е 2,61% спрямо 2,57% през август и 2,47% през септември 2022 г. А по данни на ЕЦБ средната лихва за новите ипотеки в страните от еврозоната е 3,88% към август т.г. спрямо 2,20% през август 2022 г. и 1,32% през декември 2021 г.

Надявам се повишаването на лихвите по жилищни кредити в България да върви с малки стъпки, предвид факта, че средният срок на ипотечните кредити у нас по официална статистика е 20+ години и голяма част са отпуснати през последните 5 до 8 години, каза Георги Заманов.

„Лихвата за тези клиенти зависи от Базовия депозитен индекс, като споменавам, че българските домакинства са спестили два пъти повече, отколкото банките са отпуснали като кредити, плюс маржин. Маржинът банката не го променя. Би се променила само частта на депозитната компонента. Тя години наред беше много близка до нулата. Тя все още е много близка до нулата“.

С постепенното вдигане на лихвите по депозити, които банките предлагат, депозитната компонента в жилищните кредити ще расте с 0,10 до 0,25 процентни пункта на всеки шест месеца. Това означава, че ако гледаме хоризонта 2024 г., очаквам да има една стъпка нагоре от януари в рамките на 0,15-0,20 процентни пункта и втора стъпка на депозитния индекс с 0,20 процентни пункта допълнително от първи юли. Защо? Защото съобразно законодателството, ние ценообразуваме два пъти в годината - един път на първи януари и веднъж на първи юли, обясни гостът.

Не бих искал да се връщам към спомените от 2008 година, защото много голяма част от финансовия сектор си взе поуката, че когато правиш нещо, изпадайки в крайности, то се предизвиква ефектът на махалото, обясни Заманов. "От една суперактивна среда, където, както се изразяваха "лимитът е само небето" и всичко е позволено, стигнаха до орязване, изцяло спиране на кредитирането, спиране на сектори за кредитиране или спиране изцяло на корпоративно кредитиране". 

"Това е едната част на монетата - че 2008-2010 година сумата на кредитирането към сумата на депозитите (било то на граждани и домакинства, било то на фирми) беше по-голяма. Тоест, кредитният портфейл беше 110-120% от сумата на привлечените средства във вид на депозити на граждани и домакинства. В момента ние разполагаме с един лукс и благодарение на традиционната спестовност на българските граждани и домакинства, и благодарение на това, че фирмите също предпочитат да имат ликвиден буфер, върху която да стоят, за да могат да правят бизнес, общата сума на кредитите към общата сума на депозитите в България е 70%. Това ни позволява да не пренасяме към клиентите директно това, което става на международните пазари. А 2008 година банковата система нямаше как да не пренесе това, което се случваше на световните пазари". 

За възможността БНБ да направи ново повишение на задължителните резерви Заманов заяви: "Моят съвет е тази стъпка да не се прави, защото след анонса и повторения анонс на ангажимента на правителството на Република България за приемане в еврозоната в началото на 2025 година, това изкуствено би отнело ликвидност, която ще се върне като огромна вълна след година и половина, когато България (дай Боже) е част от еврозоната".

"Защото изискванията на Европейската централна банка за минимални задължителни резерви са много по-ниски. Изисксванията на ЕЦБ са за 1%, докато в момента, с последното повишаване от 10 на 12%, България практически поддържа 12 пъти по-големи минимални задължителни резерви".

Ако гледаме развитието на икономиката и развитието на банковата система и очаквания прием в еврозоната, логично е да има малки стъпки на приближаване към стандартите, които банките в еврозоната спазват и съответно ЕЦБ изисква от търговските банки, каза Георги Заманов.

На въпроса как ще се отрази на банките ако все пак отново бъде отнета ликвидност, която след това, с влизането в еврозоната се върне обратно, гостът каза, че всяко отнемане на ликвидност води до отнемане на алтернативен доход. "Това, което по-голямата част от търговските банки правят с тази свободна ликвидност, е да я влагат в краткосрочни или по-малко краткосрочни български ценни книжа, защото имат нулево тегло за капитал. Тази свободна ликвидност в момента е инвестирана в български ценни книжа. Ако ние, търговските банки, разполагаме с тази ликвидност, ние ще продължаваме да я инвестираме в български ценни книжа.

"Ако се отнеме тази ликвидност ще лиши банките от кратковременна възможност да инвестират в български ценни книжа. БНБ съответно, бидейки във Валутен борд, няма да има право или не би трябвало да има право да ги купи и това ще се отрази по-скоро върху цената на българския дълг, отколкото на поведението на българските банки към клиентите".  

Вероятността за "завръщане на един позабравен тренд - депозитния туризъм" събеседникът коментира като каза, че се "надява" да не се стига до там. "Защото депозитният туризъм означава, че човек не вярва на институцията, с която работи. Да, той може би търси малко по-висока доходност, което е нормално, но той не би се преместил за много малка разлика в лихвените нива. Защото той ползва електронно банкиране, мобилно банкиране, разплащателна сметка и други услуги, които за потребителя може да са по-ценни от това да получи малко по-висока лихва". 

Доколко е вярно, че банките предприемат промени в кредитирането на бизнеса и повишават лихвите по-смело, отколкото тези за населението и какви са нюансите, които трябва да знаем?  "Наказан" ли е бизнесът "от гледна точка на нетен резултат"?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате  тук.