Очакваното забавяне на българската икономика започва да се материализира, като през първото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 2% на годишна база и с 0.4% спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. Инфлацията през април се забавя до 11.6% на годишна база, но въпреки спадащите цени на енергията, прогнозите за 2024 г. остават високи до 4-5%. Това коментира Адриан Николов, Институт за пазарна икономика, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"Добрата новина е, че няма спад на инвестиционните разходи - 5% за нашата икономика не е малко, но е доста под очакваното, ако искаме да има изпреварващ растеж спрямо европейските партньори."

Повишаването на лихвите от Европейската централна банка и БНБ се отразява по-бавно, но поскъпващият кредит е един от сигналите за голямо забавяне в жилищния пазар.

"Въпросът е доколко ще остане търсенето при едни по-високи лихви", тъй като част от покупките на имоти са с инвестиционна цел, каза Николов.

Независимо от по-високите лихви българските фирми не са се отказали напълно от разширяване на производството, но бруто капиталообразуването в страната дългосрочно е едно от най-ниските в ЕС, понякога дори в пъти по-ниско от нивата в сходни държави, каза Николов. Печалбите на компаниите са нараснали през изминалата година, но паралелно с това са се покачили и разходите за труд, добави той.

"По-всичко личи, че през 2024 г. няма да има такъв агресивен икономически ръст като миналата година, съответно възможността на бизнеса да поддържа жизнения стандарт на своите работници вече е под въпрос."

Забавянето на икономиката не е засегнало особено пазара на труда, който запазва добрата си форма, а безработицата запазва нивото от 4%. Недостигът на кадри продължава, което е спирачка както пред експанзията на българските фирми, така и пред международни инвеститори.

Европейската комисия ревизира прогнозата си за ръста на БВП на България до 1.5% за 2023 г., но много по-притеснителен е очакваният бюджетен дефицит от почти 5%, което поставя спирачка пред влизането на страната в еврозоната, каза Николов.

"Не съм особено оптимистичен, че поредният парламент ще успее да излъчи функциониращо правителство, което означава, че бюджетът на служебния финансов министър ще трябва да бъде приет както е, защото няма да има време за обсъждания."

Предложеният бюджет разчита на несигурно увеличаване на дълга и не включва логични мерки като свиване на капиталовата програма, която така или иначе не успява да се изпълни, каза Николов.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.