Изкуственият интелект има много широко приложение в селското стопанство. В т.нар. прецизно земеделие площите може да се заснемат от сателит, което генерира огромен обем данни, които се обработват от отдалечени устройства. По този начин може да се контролира съдържанието на почвата, да се измери здравето на растението, да се предостави информация за показатели като температура и влажност. През телефона си с тези данни фермерът може по-бързо да вземе решение къде и какво да направи. Това помага на стопаните да намалят значително използването на пестициди и торове, което понижава себестойността на продукта и го прави по-висококачествен, коментира проф. Теодора Георгиева, директор на магистърската програма „Иновации и дигитална трансформация на агробизнеса'' в СУ "Св. Климент Охридски", в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.

Новите технологии могат да помогнат на фермерите да решат проблема и с  недостига на работна ръка.

„В биоорганичното земеделие изключително полезен е един робот, който заменя човешкия труд и стопаните могат да се справят с плевелите без да използват пестициди”, обясни събеседникът.

Проф. Георгиева  разказа за първото издание на Академия „Иновации в агробизнеса“, която ще се проведе от 13 до 17 март в София. Академията надгражда и допълва обучението в Магистърска програма „Иновации и дигитална трансформация на агробизнеса“ към Стопански факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и са планирани поредица от събития, включително обучения и изложение на фирми с иновативни решения в агробизнеса.

Част от големите предизвикателства пред агросектора са свързани с демографски проблеми, посочи събеседникът.

В България демографските проблеми са свързани с липсата на човешки ресурс и таланти, но в световен мащаб говорим за много бързо увеличаващо се население, което трябва да бъде изхранвано. От друга страна в индустриализираните държави между 30% и 50% от създадената храна  никога не се консумира. Като добавка към това агросекторът в глобален мащаб  - ако беше една държава, щеше да застане на трето място след САЩ и Китай като източник на парникови газове.

По думите на проф. Георгиева българските производители в областта на агробизнеса търсят нови пазари и нови партньори вследствие на нарушените вериги на доставки.

Коментирайки цените на храните в България, събеседникът посочи, че има повече фактори, които влияят, включително политически и такива, свързани с политика и работа на търговските вериги.

„Играчите са много повече и факторите са по-дълбоки...Усилията на българските производители трябва задължително да се обединят с бързите действия и гъвкавата реакция на правителството”, категорична бе проф. Георгиева.

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” гледайте тук.