Почти няма правителство в Скопие, респективно в София, което да не е направило по един меморандум, по една среща, по един разговор по този въпрос. И документите са в изобилие. От началото на тази година имаме и последната договорка, че линията на македонска територия трябва да бъде завършена през 2028 година и експлоатацията на целия участък трябва да завърши през 2030 година. Имаме поредния пусков срок, но нямаме никакви гаранции, че той ще бъде реализиран. Това каза Ангел Джонев, историк и автор на книгата "Македония в железопътната политика на България (1878–1918 Г.)", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Северна Македония започна преди дни строителството на пътния участък между Куманово и Крива Паланка, като отсечката е част от Коридор № 8, който ще свърже София със Скопие и Тирана. На церемонията по първата копка присъства служебният премиер Гълъб Донев.

Не е ясно дали има достатъчни гаранции, че ще завърши в срок и няма да бъде спряно отново строителството по някакви причини, потвърди гостът. "Поучен от историята, трябва да съм реалист. Първата копка в територията на днешната република Северна Македония е направена на 12.10.1994 година. От тогава има множество първи копки".

"Има многократни опити. Ако приложим написаната хартия по липсващото трасе, а то е 56 км от Гюешево до Беляковце, може би ще се покрие с документи. Толкова много документи са произведени през тези 150 години за неговото строителство". 

Участъкът между София и Скопие е само част от един голям проект, известен като Коридор № 8. За него са направени много филми, включително награждавани, но той практически не съществува на терен, добави Ангел Джонев.

По думите на госта два участъка в момента подлежат на изграждане. Това е съществуващият участък от Куманово до Беляковце, който е бил подложен на пълна реконструкция от германска и пусковият срок е бил 2017 година. В момента в участъка се работи, но немската компания се е отказала от проекта и там сега работи австрийска фирма.

"Вторият участък, който се работеше през 90-те години на 20 век и първата половина около 2000- 2005, първите няколко години на 21 век от Беляковце до Крива паланка, днес ще бъде изграждана от турска фирма. Там имаше един период на изграждане от френска фирма, с френски капитали. Сега, съответно, усилията са канализирани през фирма на Република Турция. А за последния участък, който е най-сложен, предстои търг - от Крива паланка до Гюешево. Още не е избрана и съответната фирма, която ще извърши строителството".

Повече от 110 години българският влак чака на границата да дойде този на съседите, но той така и не идва, подчерта събеседникът. 

Оценката за този период от време не е благоприятна, заключи Джонев. "И след Първата световна война, също не можем да говорим за съществени успехи. При кралска Югославия, между 1918-1941 година, а и след това, в социалистическа (1944-1991), и дума не може да става да се изгради участъкът на нейна територия".

Югославия унаследява сръбската политика, а Сърбия се явява основен противник на изграждането на българското железопътно трасе до Скопие. Още в края на 19, началото на 20 век, освен Австро-Унгария и Османската империя, и Сърбия се явяват основни противници. Тази политика продължава да се спазва до 1991 година и нямаме ЖП линия по това направление. С появата на независимата Македонска държава можем да кажем, че единствената държава, с която България няма ЖП свързване, това е Македония, обясни историкът. 

"Само" преди 150 години Османската империя поема ангажимент да започне строителството на един участък от днешния град Септември през София, Кюстендил, Скопие за Косово. Това е част от централното трасе, което Османската империя иска да построи за себе си - от Цариград, през Пловдив, София, Кюстендил, Скопие, Косовска Митровица, Сараево за Виена. Този опит, обаче е неуспешен, въпреки че по трасето се работи. Избухва Източната криза, последвалата Руско-турска война. Така този напън на Османската империя остава в историята и с него се ангажира младата българска държава".

Причините за неуспехите в тази посока са преди всичко геополитически. Усилията на България не са малки, но от гледна точка на крайния резултат - неуспешни. 

Защо исторически погледнато Истанбул не иска да строи, въпреки че три пъти поема ангажимент? Защо можем да твърдим, че на територията на България се извършва сериозно строителство?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.