Посещението на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши има по-скоро символен характер, за да демонстрира, че това, което се прави в момента в България има нейната подкрепа. Това е едно логично продължение на вече заложения план на правителството за по-близко сътрудничество с Европейската прокуратура за борба с корупцията, каза Димитър Марков от Центъра за изследване на демокрацията, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. Преди седмица министър-председателят Кирил Петков заяви, че Министерски съвет ще стане директна точка за контакт с Европейската прокуратура, така че сигналите от МС да постъпват към европрокуратурата без посредници. 

"Живеем в едни доста тревожни времена. Времена, в които пандемията дори още не е свършила, имаме военен конфликт в непосредствена близост и бежанска криза. Имаме и икономическа криза, която заради този военен конфликт вероятно ще се задълбочава. В тази ситуация, България, като по-бедна, като по-малка страна, ще разчита изключително много на подкрепата на Европейския съюз".

За да разчитаме в пълна степен на този ресурс, трябва да дадем доказателство на ЕС, включително на Европейската прокуратура, че сме надежден партньор, който няма да краде. Трябва да се покажем като партньор, който ще използва ресурса по предназначение, законосъобразно, а ако някой сгреши ще понесе отговорност по законов ред и ще му бъдат наложени санкции, каза Марков. "Това е голямото предизвикателство и тук виждам символиката - да убедим и Европейската прокуратура, че ние сме надежден партньор, който брани финансовите интереси на съюза". 

Темата за борбата с корупцията беше това, с което новото правителство на практика дойде на власт, подчерта гостът. "Това е един от приоритетите. Освен това имаше много сигнали след изборите, че българското правителство ще работи директно с Лаура Кьовеши и ще търси взаимодействие с цел преодоляване на трудностите в работата с българските институции".

"Може би правителството има нужда от още малко време, но ми се иска предизборната риторика постепенно да бъде заменена с политическата - на управляваща коалиция, за да може наистина да има ефект от борбата с корупцията. В момента имаме едно недотам аргументирано, но за сметка на това силно фокусиране върху няколко ключови звена от системата - специализираното правосъдие, КПКОНПИ, главния прокурор. Демонизират се като основни и може би единствени пречки за борбата с корупцията. Далеч съм от мисълта, че това са най-ефективните институции в държавата, но също така съм далеч от това да смятам, че са единствените пречки ние да преборим корупцията". 

Надявам се, когато системата заработи, да генерира убедителни доказателства, за да може прокуратурата, нашата, европейската, да има достатъчно аргументи, за да започне разследване. Прахосване на ресурс е ако прокуратурата разследва абсолютно всеки сигнал, независимо до каква степен той е подкрепен с информация, каза Димитър Марков. "Трябва българското правителство да си напише домашното".  

По въпроса дали директното подаване на сигнали от изпълнителната власт към европейската прокуратура няма да се обърне директно срещу Министерски съвет и Антикорупционна комисия, когато се смени властта и дали това е дълготраен, работещ механизъм събеседникът каза: "Това е дълготраен, работещ механизъм, ако бъде аргументирано въведен и прилаган, но това, което ме притеснява, е, че до известна степен се изземват функции от страна на изпълнителната власт от другите власти. Това не е хубаво".

"Подходът "една институция не работи, затова ще я заобиколим" няма да ни доведе до нищо добро. В краткосрочен план може да ни доведе до някакви успехи, но в дългосрочен план е обречен. Трябва да се мисли за системна реформа - защо не работи системата, а не защо някой човек от системата не ни харесва или не ни върши работа". 

Не съществува пречка българското правителство да изпраща сигнали на Европейската прокуратура, ако има данни за извършено престъпление, което е в правомощията на европрокуратурата, допълни гостът. "Няма в момента и никога няма да има. Това беше политическо послание, че българското правителство няма доверие на останалите институции, особено правосъдната система в България те да изпращат тези сигнали". 

"Българското правителство има достатъчно контролни органи на подчинение, за да може да събира, обработва и изпраща достатъчно на брой сигнали до Европейската прокуратура. От друга страна Европейската прокуратура е така устроена, че, въпреки че български прокурори ще извършват реално разследванията, тя би следвало да бъде в много висока степен независима от нашата съдебна власт". 

Едно от нещата, които българското правителство не прави в достатъчна степен, въпреки заявената политическа воля за борба с корупцията, е да мобилизира контролната система, с която разполага, подчерта Марков. "На разположение на правителството има изключително голям административен апарат с контролни функции".

"От много време се говори и има изследвания, че в някои сфери, например при обществените поръчки, няма систематичен и приоритизиран контрол, който системата да извършва. Проверява се масово, проверяват се по-дребни сделки и субекти, а няма ясна стратегия, която е необходима, ако ще се използва тази система за противодействие на корупцията. Трябва да се приоритизира - кои са важните сфери, сферите с висок корупционен риск, за да може системата да се насочи натам и да генерира факти и достатъчно годна информация. Тогава, когато сигналът стигне до прокуратурата, ще има реални последици". 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.