В развитие

Понеделник - петък, 12-14 часа и 18-20 часа.

Водещи: Вероника Денизова, Делян Петришки, Светозар Димитров

София - център за развитие на инфраструктурни проекти на Балканите

300 млрд. евро от бюджета на ЕФСИ трябва да се мобилизират до 2020 за европейската инфраструктура

Снимка: Qilai Shen/Bloomberg Снимка: Qilai Shen/Bloomberg

Финансовите институции и правителствата могат да си сътрудничат и в София да се създаде център за развитие на съвместни проекти в региона, в който страните да обменят информация и да развиват уменията си в подготовката и изпълнението на проекти. Това предложение направи към участниците форума "Инфраструктура за растеж 2018" Стоян Мавродиев, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР).

„Първата среща ще стане традиционна“, увери Мавродиев. Целта ѝ по думите му е да покаже ролята на националните банки за развитие в Инвестиционния план на Европа при управление на стратегическите инвестиции в инфраструктура на страните от Балканите.

“Искаме тази среща да се прави всяка година с цел финансово сътрудничество, икономически просперитет и стабилност за страните в региона, каза Мавродиев. – Целта на ББР е да инвестира в обществено-икономическото развитие на страната без да се стреми към максимална печалба. Въпреки това имаме добри финансови резултати, най-висок рейтинг за българска банка и привличане на сериозен ресурс от водещи чужди институции. С този форум искаме да помогнем за свързването на страните от ЕС и да привлечем към процеса и страните от Западните Балкани.”

Главният изпълнителен директор на държавната банка напомни, че председателството на България на Съвета на ЕС дава възможност да бъде поставен фокус върху синергията между европейските средства, Фонда за стратегически инвестиции (Плана "Юнкер") и ресурсите на националните банки за развитие. Той смята, че с експертна и консултантска помощ центърът може да да се превърне в регионална агенция за сътрудничество в областта на инфраструктурата, която да предлага реализация на конкретни проекти.

Мавродиев смята, че ако центърът постигне целта си, в бъдеще на негова база може да се сформира и международна регионална агенция за сътрудничество и развитие, която да увеличи капацитета му.

Приоритет за инфраструктурни проекти

„С този форум ББР  слага начало на диалог между всички страни, ангажирани за постигане на икономически просперитет и стабилност в региона“, убеден е банкерът и информира, че форумът ще приключи с подписване на Меморандум за сътрудничество между Черноморската банка за търговия и развитие, Международната инвестиционна банка, Хърватската банка за развитие, Унгарската банка за развитие, Македонската банка за развитие и ББР.

“Няма друга добра алтернатива за нашия регион освен свързаността, инфраструктурното развитие и европейската перспектива на държавите, каза министърът на икономиката Емил Караниколов. – На политическо ниво е направено много, но са нужни конкретни действия за намиране на източници на финансиране на приоритетите. На Балканите е нужен стратегически инвестиционен план, който да обедини ресурсите за реализиране на важните проекти. Време е за хибридно финансиране като поставим фокус върху Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), европейските средства и ресурса на националните банки за развитие.”

300 млрд. евро от бюджета на ЕФСИ

Марсел Рой, генерален секретар на Европейската асоциация на публичните банки и агенции за развитие, обясни, че 300 млрд. евро от бюджета на ЕФСИ трябва да се мобилизират до 2020 г. за изграждане на европейската инфраструктура.

До март, със съдействието на фонда и Европейската банка за развитие вече са реализирани проекти за 274 млрд евро. От тях 23% са насочени към проекти на малки и средни предприятия, 21% за енергетика и 20% за дигитални проекти.

Герасимос Томас, заместник – генерален директор „Енергетика“ в Европейската комисия и председател на управителния съвет на ЕФСИ, напомни, че в края на миналата година Европейската комисия реши до 2020 година с приоритет да е финансирането на проекти, които увеличават инвестиции в сектори, които допринасят за ръст на БВП на глава от населението. Сред десетте държави, в които ще се развиват такива проекти са България и Гърция.

„Да се мобилизират частните инвестиции с минимум публични средства е основна цел на Плана „Юнкер“. Успяхме да разширим мащаба на проектите, като се минимизира рискът от използването на обществен ресурс, съобщи той и допълни, че сега 2/3 от  финансите на ЕФСИ са насочени към социална инфраструктура.

Като предизвикателства пред фонда той посочи липсата на проекти в първата година от създаването му, а през втората година въпросът е бил доколко проектите допринасят с добавена стойност за икономическото развитие.

Към малки проекти с добавена стойност

„Сега 80% от проектите са предложени от клиенти, които са нови. Финансираме ги при сътрудничество с банките за развитие, като транзакциите към тях са 163“, обяви Томас и допълни, че по новия регламент на ЕФСИ и ЕИБ, през тази година с приоритет ще са по-малки проекти, но ще се запазят правилата за прозрачност при финансирането.

По думите му това са различни проекти за подобряване на икономиката в общините, които са свързани с отопление, водоснабдяване, жилища за социално слаби. Ролята на националните банки за развитие и ЕФСИ е да събират тези проекти на национални платформи.

Герасимос Томас не се ангажира с прогноза дали ще се увеличи бюджетът на ЕФСИ след промени във финансовата рамка на ЕС след Brexit. Той обаче очаква „при използванатето на средства от фонда да има надграждане“, като от субсидии ще се премине към увеличаване на безвъзмездната помощ при адаптиране на финансовите инструменти.

Той препоръча да се създаде благоприятна бизнес среда  за привличане на частни инвестиции, които ако не са достатъчни съответната държава трябва да отделя средства от бюджета си. Приоритетите трябва да са насочени в  опазване на климата и към транспорта на бъдещето.

На въпрос на депутата Румен Гечев, че оборудване за възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност се внасят от Китай, а по този начин далекоизточната държава се възползва от стратегическите цели на Европа, Герасимос Томас, заяви, че вносът в ЕС трябва се подложи на строг контрол.

„Европейската комисия смята, че за изграждане на „интелигентни сгради“ трябва да се подкрепя местната промишленост и вече има добър опит в производството на такива материали, каза той и даде пример с Полша, която произвежда оборудване, необходимо за вятърната енергия, което се изнася дори в Индия.

Още икономически новини четете на Investor.bg. 

Последни новини
Още от В развитие