Имотните сделки в България през първото тримесечие на 2018 запазват ръста, отбелязан през 2017. На имотния пазар, обаче, в момента виждам неща, които правихме всички дружно преди 10 години. Не искам да бъда лош пророк, но имам сериозни опасения от нова имотна криза, която би могла вече сериозно да се отрази на българския пазар. Това каза Орлин Владиков, президент и управител на "Орвитекс", в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки. 

"Кризата може да дойде по няколко начина. Първо по линия либерализирането на отпускането на кредити от страна на банките и по неотчитане на финансовите възможности в голяма част от потребителите, които взимат кредити с ипотека на имот без да оценят реалните си възможности. Това е нещо много лесно - да бъде оптимисти, а не реалисти. След време тези имоти се прибират от банки или съдия изпълнители, което разстройва пазара на имоти".

Когато говорим за имоти не трябва да забравяме един общоизвестен факт - България е на първо място по собственост на глава от населението, подчерта събеседникът. "Продължава непланирано новото строителство. Старото строителство не се обновява, реставрира и реконструира. Ние сме собственици на лоша собственост. Тя отнема от финансовия ресурс на домакинствата, заради данъците и поддръжката на имотите. Собствеността загива. Това се случва в селата и в малките градове, реално няма пазар на тези места. В България трябва да се разгърне републиканска оценка на състоянието на собствеността в България. Крайно време е да се говори за урбанизация на населените места, за естетизация на средата, вкоято живеем. 

Купувачите стават все по-взискателни по отношение на определени елементи, но нямат цялостен поглед и не са взискателни докрай, каза още гостът. "При покупка трябва да се интересувате от плановото градоустройство, от развитието на квартала, прогнозите за развитието на комуникациите. Когато купувате имот в покрайнините на градовете трябва да проверите какво е състоянието на електропреносната мрежа и дали има нужда от строителство на трафопост, което отнема години". 

"Пазарът на имоти трябва да бъде гледан многопластово. Само статистиката не е достатъчна за да се правят изводи". 

Анализът на сделките, които имаме през месец март, които все още са неофициални, защото справката от агенцията по вписвания излизат малко по-късно, показва, че броят на сделките ще бъде в порядъка на тези, сключени през първото тримесечие на 2017 година, обобщи Владиков. "Това означава, че ние запазваме ръста, отбелязан през 2017 година. Отбелязваме и липса на развитие в сравнение с например 2007, когато броят на сделките надхвърли 328 хиляди".

След като веднъж браншът е постигнал такъв брой сделки, като през 2007, той трябва да се опитва да постигне отново тези нива, заяви събеседникът. "Това трябва да бъде и нашият критерий". 

"В момента се наблюдава пик по брой на сделки в София, 28 175 срещу 26 470 през същия период на миналата година. Това говори за ръст от порядъка на 16% в сравнение с предходната година. Не такова е положението в провинцията. Там ръстът на сделките е със 7% по-малък от отбелязания предходната година. Това говори за обезлюдаване и липса на всякаква политика за развитие на регионите и малките населени места". 

"Сериозно съм обезпокоен от анализите и прогнозите на по-млади колеги, от дитирамбите и приповдигнатите слова за сериозен интерес от страна на купувачи и инвеститори. Всичко това е голяма лъжа. Не отговаря на истината, не отговоря на статистиката. Пазарът е в лениво състояние. Чуждите инвестиции са сведени почти до нула. Броят на преките чуждестранни инвестиции в недвижими имоти не надхвърля 10 млн. евро за 2007, като 47% са от граждани на Русия, които купуват втори дом или имот на морето. Тук там някоя фирма купува малък офис, но да говорим за сериозен ръст, това не е вярно и не отговаря на данните на статистиката".  

Доверието, което се отчита днес към строителния сектор, се дължи на обстоятелството, че 3-4 години новото строителство не съществуваше. Много от строителите, или замразиха строителните си обекти, или ги завършиха, но не планираха инвестиции в ново строителство, обясни Владиков. По думите му това е породило дисбаланс в търсенето и предлагането на нови жилища, който е довел до поява на нови обекти в началото на 2016 и през 2017. 

"Засили се броят на разрешителните и това бе повод за оптимизъм и за изводи които се разминават с реалността".