В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Трябва ли икономическото развитие да убива застрашени видове птици?

Ирина Матеева във В развитие, 21.03.2018

15:05 | 21 март 2018
Обновен: 17:05 | 21 март 2018
Автор: Кирил Петков
Снимка: Pixabay
Снимка: Pixabay

46% от бреговата ивица край Шабла се очаква да бъде застроена в следствие на реализирането на общия устройствен план, като до момента едва 16% от бреговата ивица на общината е застроена. Това каза Ирина Матеева, отговорник по европейските политики в Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова. 

Какво предвижда проектът за общ устройствен план (ОУП) на община Шабла и защо екологични и граждански организации се обявяват против него?

Това, което ние видяхме в ОУП в проекта и срещу което възразяваме, е, изключително небалансираното развитие на територията, несъобразено с екологично чувствителните зони и зоните, които са важни за екологичното разнообразие на територията на общината, каза Матеева. 

"Конкретно се предвижда изграждането на нова туристическа инфраструктура, замяна на съществуващите къмпинги с курортни комплекси и значително намаляване на териториите на обработваемите земи в съседство с крайбрежната ивица северно от ез. Дуранкулак и източно от гр. Шабла". 

Считаме, че не е балансирано, защото по бреговата ивица, в близост до брега, са разположени екологично чувствителните зони, които са важни за биоразрообразието - Шабленското езеро, Дуранкулашкото езеро и Шабленската тузла, поясни събеседничката. "От една страна те са ключов воден ресурс за общината, а от друга страна това са места, където гнездят, зимуват или почиват по време на миграция хиляди птици".

"Най-голямото притеснение е за световно застрашения вид червеногуша гъска, която зимува в една много малка географска част на Приморска Добруджа - в България и Румния, като почти цялата световна популация, понякога над 95% от световната популация се концентрират в езерата Шабла и Дуранкулак и до Калиакра. Това показва изключително голяма уязвимост на вида.
За червеногушата гъска е важно, че тя нощува в езерата или морето, но се храни в обработваемите земи. Намаляването на обработваемите земи ще доведе до 4% намаляване на местообитанието на този вид, което ще се добави към вече 6% загуба заради реализираните ветроенергийни проекти, и още 24% загуба, които се очаква да се получат ако се реализират останалите одобрени, но за сега нереализирани ветроенергийни проекти".

Тоест, ако се осъществи общия устройствен план в този вид, в който се предлага от община Шабла - 36% от местообитанието на червеногушата гъска ще бъдат загубени, а тези загуби могат и да се увеличат, защото териториите ще бъдат фрагментирани и няма да могат да се ползват, въпреки че са там, алармира Матеева. 

Каква е другата концепция за развитие на туристическия потенциал на региона, която ще запази екосистемата и ще подпомогне икономиката? Кои са другите чувствителни райони в страната, където екологичното равновесие и биоразнообразие стават жертва на икономическото развитие на регионите?  

Повече вижте във видеото.