Германската политическа криза е за бъдещето на Европа

Подкрепата на Меркел за европейската интеграция и унилатерализмът на ХСС са в конфликт

Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg

Можеш ли да откажеш на германски канцлер, когато всичко, което тя иска, е 14 дни?

Един мъж го направи. Вътрешният министър Хорст Зеехофер, председател на Християнсоциалния съюз (ХСС), баварската сестринска партия на Християндемократическия съюз (ХДС) на Ангела Меркел, успя да предизвика най-сериозната правителствата криза, пред която Меркел се е изправяла като канцлер, пише Волфганг Мюншау в статия за Financial Times, цитирана от Investor.bg.

Той иска германските гранични стражи да не допускат в страната хора, търсещи убежище, които са регистрирани в други страни членки на ЕС. Меркел иска европейско решение и го помоли да изчака до срещата на върха на съюза в края на месеца.

Четиридесет и шестте членове на ХСС в Бундестага единодушно подкрепиха Зеехофер. Един от тях заяви, че за три години Меркел не е успяла да постигне сделка в рамките на ЕС. Какво могат да променят две седмици? ХСС, който е подложен на натиск от антиимиграционната партия „Алтернатива за Германия“, се стреми да покаже твърда позиция по въпроса с имиграцията преди регионалните избори в Бавария през октомври.

През уикенда положението остана напрегнато. Конфликтът може да достигне връхната си точка тази седмица. Според германските закони министърът на вътрешните работи има изпълнителни правомощия, които му позволяват да наложи забрана без одобрението на канцлера. Ако той го направи, Меркел може да го отстрани от поста му, с което коалицията ще загуби мнозинството си. Възможно е дори да се стигне до нови избори. Съюзът между партиите, датиращ от 1949 г., може да приключи.

Но е възможно да се стигне и до компромис, който да донесе примирие за няколко дни.

Съюзът между Меркел и ХСС обаче изглежда трайно нарушен. Този конфликт не е за 14 дни, а за унилатерализма на ХСС срещу подкрепата на Меркел за европейската интеграция. Това е основният конфликт в европейската политика на нашето време.

Меркел няма мнозинство в страната за либералната ѝ бежанска политика. Тя отвори границата за бежанци през 2015 г., но без да си гарантира достатъчна политическа и логистична подкрепа.

Общата стратегия на протакане на канцлера достигна финалната права. Зеехофер иска твърда политика по отношение на имиграцията, а френският президент Еманюел Макрон настоява за отговор за реформирането на еврозоната. И двамата искат да получат своето сега.

Меркел е подложена на натиск и от Доналд Тръмп. Американският президент открито я атакува в други две области, в които тя опитва да протака. Едната е обявеният ѝ ангажимент да увеличи разходите на Германия за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт. Другата е ограничаването на прекомерния търговски излишък на страната. ХСС сега заема позицията на германска партия на Тръмп. Баварският премиер Маркус Зьодер говори за „край на порядъчния мултилатерализъм“.

Изводът е, че Германия трябва да вземе нещата в свои ръце. Той можеше също така да заяви: Германия на първо място.

Сега Меркел няма да получи сделка за бежанците в рамките на ЕС. Тя може да се надява само на поредица от двустранни споразумения със страните членки в съюза, където пристигат най-много бежанци – Италия, Гърция и Испания.

Но само си помислете какво могат да поискат лидерите на тези страни в замяна – облекчаване на дълга от Гърция, освобождаване от бюджетните правила на еврозоната от Италия, може би промени в устава на Европейската централна банка. В Гърция идват избори. Новото италианско правителство има дълъг списък от искания, които могат да доведат германските консерватори до състояние на постоянна депресия. А Мариано Рахой, най-преданият съюзник на Меркел в Европейския съвет, вече не е премиер на Испания.

Съществува и теоретичен проевропейски изход от тази криза. Меркел може да получи сделка за бежанците в рамките на ЕС и в замяна на това да приеме реформите в еврозоната на Макрон, както и всички искания на Италия и Гърция. Но не е трудно да видим как всичко може да се обърка. Дебатът за еврозоната в Германия излезе от релси преди много време. Няма шанс Германия да предложи необходимите отстъпки за всеобхватна сделка за бежанците.

По-вероятният сценарий е стратегически съюз между Зеехофер и Матео Салвини, новия италиански вътрешен министър и лидер на партия „Лига“. Те са обединени от своя унилатерализъм. Консервативният австрийски канцлер Себастиан Курц може да се присъедини към тази коалиция на нежелаещите.

Мнозина се възхищават на прагматизма и управленския стил на Меркел. Но компромисите са постоянно неумение за разрешаване на проблеми.

Снимката от срещата на световните лидери от Г-7 в Канада, на която Меркел е заела предизвикателна поза спрямо Тръмп, е оптична илюзия. Тя не се изправя срещу никого, нито дори срещу Зеехофер.

Последни новини
Още от Новини