Икономическата теория е на страната на "загубилите" от търговските споразумения

Меркантилизмът — по същество идеята, че износът е добър, а вносът е лош — е най-упоритата заблуда в икономиката. Много политици я приемат за вярна, но дори и онези, които разбират, че това е заблуда, се оказват в ситуация, в която играят по нейните правила. Меркантилисткото ръководство казва, че администрацията на Тръмп е постигнала огромни победи в търговската си конфронтация с търговските партньори на САЩ, а партньорите изглежда са съгласни с това. Тяхното „поражение“ ги е оставило унизени и неспособни да обяснят какво са направили. Може би не го осъзнават, но това, което са направили, е било умно.

В търговската политика „поражението“ често се подценява.

Меркантилизмът на администрацията на Тръмп призова за нови мита върху вноса в САЩ, по-добър достъп за износа на САЩ на чуждестранните пазари и обещания за нови чуждестранни инвестиции в производството на САЩ. Тази агресивна нова стратегия проработи – главно защото САЩ приложиха цялото си влияние, особено мълчаливото заплашване да се оттеглят от съюзите за сигурност. Нямаше срам или прикритие в действията на президента. Идеята беше да се покаже на съюзниците на САЩ кой от кого се нуждае и да се изтръгнат отстъпки под натиск. Изкуството на сделката, както се казва.

От тази гледна точка, без съмнение, Тръмп спечели, а правителствата на Япония, Европа и много други страни загубиха.

Още по темата

Боян Иванчев: Митата на САЩ може да са положителни за компаниите от Европа

Япония отново настоява САЩ да намалят митата върху автомобилите

В действителност определянето на победителите и губещите ще бъде по-сложно. Същественото е, че търговията е добра, защото насърчава конкуренцията и повишава стандарта на живот. В резултат на това по-високите търговски бариери обикновено навреждат повече на страната вносител, отколкото на страната износител. Победа според меркантилистката стратегия е загуба според елементарната икономика.

Разбира се, други въпроси замъгляват картината. Огромният пазар на САЩ безспорно му дава известна монополна власт в търговията, което предполага, че чужденците в крайна сметка ще платят поне част от новия данък върху вноса. Освен това, американските мита, определени на преобладаващото базово ниво от 15%, ще увеличат приходите – колкото и скромни да са те, САЩ се нуждаят от всички приходи, които могат да получат.

От друга страна, тази драстична промяна в търговската политика на САЩ ще доведе до икономически сътресения, които ще увеличат значително конвенционалните разходи за мита. По-лошото е, че при меркантилизма в стила на Тръмп е малко вероятно сътресенията да приключат. В крайна сметка, в един свят, в който международните отношения са игра с нулева сума, същото упражняване на властта на САЩ би трябвало рационално да се прилага отново и отново, за да се извлекат допълнителни ползи. Да не говорим за нестабилния характер на вече сключените споразумения: митата все още са обект на правни спорове, американските и чуждестранните длъжностни лица изглежда имат различни мнения по отношение на договореното за чуждестранните инвестиции, безбройни детайли трябва да бъдат изяснени, а в някои случаи – например в Европейския съюз – законодателите ще трябва да ратифицират предложеното.

Като се има предвид всичко това, ще бъда изненадан, ако разходите за новата търговска политика на САЩ не надвишат значително ползите и ако САЩ не се окаже най-големият губещ – стига, разбира се, търговските му партньори да имат разум да продължат да капитулират.

Забележете как Европа сключи споразумение, което приема 15% мито върху по-голямата част от износа си за САЩ и предоставя на някои американски износители по-добър достъп до пазара на ЕС. Първото вреди както на САЩ, така и на ЕС, макар и най-вече на САЩ. Второто, друга така наречена отстъпка, всъщност е добро за ЕС. Ако не беше меркантилистката нагласа на Европа, тези (ниски) бариери пред вноса от САЩ изобщо не биха съществували.

Каква интересна ирония. Инстинктивната логика на подхода на ЕС към търговията казва, че Тръмп е прав. Вносът е лош, точно както той казва. Намаляването на бариерите пред вноса е отстъпка, която трябва да ви бъде наложена насила – и Тръмп, на значителна цена за САЩ, беше готов да направи точно това.

Тази меркантилистка логика е дълбоко вкоренена. Неолиберали като мен съжаляват за краха на Световната търговска организация като ефективен форум за насърчаване на либералната, основана на правила търговия. Все пак сме длъжни да признаем, че самото съществуване на институцията и нейния предшественик, Общото споразумение за митата и търговията, доказва десетилетие след десетилетие влиянието на глупавата икономика върху търговската политика. Един свят, запознат с елементарната икономика, нямаше да се нуждае от такава институция. Нямаше да се нуждае и от организация като ЕС или споразумения като NAFTA, USMCA, CPTPP, Меркосур и другите. Страните щяха да отворят границите си за търговия едностранно, защото повече търговия е нещо добро.

СТО и безбройните други регионални пактове не опровергаха меркантилизма. Те го прегърнаха – всъщност, приеха логиката на меркантилизма, за да го ограничат. За съжаление, тази логика не позволява убедителен отговор на американския президент, който казва: „Имаме силата да ви прецакаме. Какво ще направите по въпроса?“

В един алтернативен свят, правилният курс за ЕС и другите търговски партньори на САЩ би бил да престанат да мислят като меркантилисти. Да премахнат бариерите пред вноса помежду си – и от САЩ. Ако САЩ искат да наложат мита, нека го направят. Цената на намалената търговия ще бъде поносима – включително за САЩ, предвид размера на вътрешния им пазар, а търговската политика на САЩ така или иначе се определя от САЩ.

За всички останали най-мъдрото нещо би било просто да продължат да купуват американски износни стоки и да търгуват повече помежду си. Няма да има нужда да преговарят с Вашингтон, няма да има нужда да се преструват, че имат власт, която не притежават, и няма да има нужда да се заплитат в противоречия, отричайки, че са капитулирали, когато според собствените си меркантилистки възгледи са го направили.

В реалния свят не очаквам такава промяна в мисленето. Сега (почти) всички сме меркантилисти. Европа, Япония и останалите ще продължат да преговарят и – докато не настъпи някакъв нещастен инцидент на финансовите пазари – ще продължат да мислят, че Тръмп е спечелил, когато всъщност не е.

Клив Крук е колумнист в Bloomberg Opinion и член на редакционния съвет, отговарящ за икономическите теми. Преди това е бил заместник-главен редактор на списание Economist и главен коментатор за Вашингтон във вестник Financial Times.

Още по темата

Еврозоната вдига продажбите на нови коли в България, но не и цените

Акциите в Азия отново поскъпват поради очакванията към Фед в САЩ

Тръмп ще "повиши значително" митата за Индия заради покупките на руски петрол

Швейцария е готова да направи по-примамливо търговско предложение на САЩ