Азиатските вериги за доставки на Китай не са измама

В досегашните две търговски споразумения на САЩ с Югоизточна Азия имаше очевидно, незабелязано присъствие на трета страна: Китай.

Президентът Доналд Тръмп обяви 20% мито върху собствения износ на Виетнам, но 40% върху всяко „претоварване“ на продукция от други страни. В по-скорошното споразумение с Джакарта той затегна още повече контрола: Ако има каквото и да е пренасочване на продукцията от страна с по-високи мита, избегнатото мито ще бъде добавено към 19-процентната ставка за Индонезия.

Смисълът е следният: Китайските фирми ще се опитат да избегнат американските мита от 55%, като изпращат стоките си в Америка от свързана фабрика в Азия, в която може би се извършва малко крайно сглобяване и опаковане, което не добавя голяма стойност към крайния продукт. В реклами в китайските социални медии някои спедитори предлагат да променят етикетите на продуктите, като прикрият мястото на производство.

Така нареченото „отмиване на произхода“ е незаконно съгласно правилата на Световната търговска организация, а повишената чувствителност на САЩ вече накара Виетнам, Тайланд, Индонезия, Малайзия и Тайван да засилят режимите си за сертифициране през последните няколко месеца. Въпреки това Белият дом преувеличава степента на претоварване от региона.

Още по темата

Хаосът от митата подминава корабните превозвачи - засега

Citi: Пазарите се отнасят конструктивно към митата

Когато съветникът по търговията Питър Наваро описа Виетнам като „по същество колония на комунистически Китай“ по време на интервю за Fox News през април, той вероятно не е правил разлика между пренасочването на китайския износ и неговото преразпределение. Последното, при което производството е преместено от Народната република във Виетнам, е напълно законно. То е и далеч по-важната история.

„Доказателствата сочат, че Виетнам не е служил като място за претоварване, позволяващо на Китай да пренасочи износа си към САЩ, за да заобиколи митата в значителен мащаб“, се отбелязва в работен документ на Международния валутен фонд от миналия месец. Производствената сила е „увеличавала вътрешната си добавена стойност и е намалявала китайската добавена стойност в износа на стратегическия си сектор за САЩ“, допълват изследователите. Ханой постигна това отчасти чрез привличане на повече преки чуждестранни инвестиции от Китай, особено след като търговските отношения между Пекин и Вашингтон започнаха да се влошават по време на първия мандат на Тръмп.

Когато става въпрос за спорове относно пренасочването срещу истинския износ, администрацията на Тръмп демонстрира усет за едностранни действия. През 2020 г. Хонконг се оплака пред СТО от новото изискване на САЩ вносните стоки, произведени в града, да бъдат маркирани с надпис „Произведено в Китай“. Търговският орган се произнесе в полза на Хонконг, като отхвърли твърдението на САЩ, че са действали с цел защита на националната си сигурност. САЩ обжалваха решението.

Очаквайте през втория мандат вниманието към претоварването да бъде по-остро, като мерките, които привидно са предназначени да спрат измиването на произхода, бъдат приложени за предотвратяване на аутсорсинга. Съществува прецедент. Споразумението между САЩ, Мексико и Канада, подписано по време на „Тръмп 1.0“, съдържа съществени разпоредби за недопускане на китайско производство в мексиканските монтажни линии.

Азиатските вериги за доставки са дълги. Както показва журналистът от „Файненшъл таймс“ Патрик Макгий в книгата си „Apple в Китай“, една-единствена компания от Купертино, Калифорния, е наляла стотици милиарди долари в световната фабрика, което е два пъти повече от трансферите на ресурси от САЩ към Европа след Втората световна война по плана „Маршал“. Такива мащабни инвестиции автоматично повишават способността на дадена страна да добавя повече добавена стойност на местно ниво към крайния износ. След рязкото нарастване след влизането на Пекин в СТО през 2001 г., през 2008 г. чуждестранното съдържание в китайския износ е 22%. До 2020 г. то ще спадне до под 16%.

Подобен път очаква и други държави в региона, тъй като самите китайски фирми създават фабрики навсякъде, където могат да намерят евтина и изобилна работна ръка - и да избегнат забранителните мита на САЩ. Това преместване е много различно от поставянето на етикет „Произведено в Индонезия“ върху маратонки, произведени в Китай.

Съветниците на Тръмп трябва да са наясно с тази разлика. Ако те все още настояват за наказателни мита върху претоварването, логичното заключение е, че искат да разбият изцяло азиатските вериги за доставки. Президентът не иска шефът на Apple Inc Тим Кук да замени производството в Китай с друго място извън САЩ, например Индия. По-широката геополитическа цел обаче е не само да се откъснат западните мултинационални компании от Азия, но и да се възпрепятстват нововъзникващите китайски фирми суперзвезди като BYD Co. и Xiaomi Corp., които могат да копират същия наръчник, да приложат свои собствени стратегии „Китай+1“ и да се превърнат в компании за трилиони долари, оспорвайки господството на американския капитализъм.

Ако стремежът за надмощие между двете свръхсили е именно такъв, то прогнозата за Югоизточна Азия, която е под кръстосан огън, далеч не е оптимистична. Всяко облекчение, което Виетнам или Индонезия могат да почувстват от сравнително по-лекото натоварване с около 20% мита, може да се окаже ненапразно.

Анди Мукерджи е колумнист в Bloomberg, който се занимава с индустриални компании и финансови услуги в Азия. Преди това е работил за Reuters, Straits Times и Bloomberg News.

Още по темата

Китай печели от търговската несигурност, но вътрешното търсене остава слабо

Очакват се 10-15% мита за повечето малки страни

Тръмп планира мита от 10% или 15% за повече от 150 държави

Какво означава четвъртото рамково споразумение с Индонезия