Във време на война и санкции петролната индустрия на Иран процъфтява

Докато се разиграва дебатът за щетите, нанесени на иранската ядрена програма от американските и израелските удари, една реалност е ясна: процъфтяващият енергиен сектор на страната, дойната крава на режима, излезе невредим.

Числата не лъжат. Според наскоро публикувани данни, иранският добив на петрол достигна 46-годишен връх през 2024 г. Ако не друго, цялата налична информация за първите шест месеца на 2025 г. предполага, че тази година ще се наблюдава ново увеличение на производството.

^{Общото производство на петрол в Иран достигна 46-годишен връх | Техеран изпомпва повече петрол, отколкото обикновено се признава, благодарение на бума в производството на така наречения кондензат и течни газове от природен газ}

Всеки път, когато чуя американски служител да говори за американските петролни санкции срещу Иран, не мога да не се запитам: „Какви точно санкции?“ Все по-често те съществуват само на хартия, докато Белият дом рекламира несъществуваща политика на „максимален натиск“ върху иранския петролен сектор. Аз виждам само максимален добив на петрол.

„Наложили сме санкции“, каза Доналд Тръмп пред Fox News в неделя, сякаш мерките работят. „Ако могат да бъдат мирни и ако могат да ни покажат, че няма да ни навредят повече, бих премахнал санкциите.“ Разбира се, Ислямската република иска всички санкции – и не само тези, приложени към енергийната ѝ индустрия – да изчезнат завинаги, но що се отнася до петрола, Тръмп има много по-малко влияние, отколкото предполага. И Техеран го знае.

Историята за това как Иран преодоля петролните санкции на САЩ датира от няколко десетилетия – смесвайки дози американска реалполитика с ирански предприемачество и новата геополитическа мощ на Китай. Понякога това отразява как Вашингтон си затваряше очите за очевидните нарушения, предпочитайки вместо това да държи цените на петрола ниски и инфлацията под контрол. Друг път това отразява увеличаващите се възможности на Техеран и Пекин и непоколебимостта им да ги избягват.

Каквито и да са причините, резултатите са едни и същи. Ислямската република печели повече петродолари, отколкото мнозина смятаха за възможно. Миналата година приходите от износ на енергия в Иран достигнаха 12-годишен връх от 78 милиарда долара, в сравнение с 18-те милиарда долара през 2020 г. - година, помрачена от Covid - според консултантите от FGE Energy.

Петролната индустрия на страната е обект на периодични санкции от САЩ от ноември 1979 г., когато Джими Картър наложи първата партида в отговор на 444-дневната криза с заложниците. Те бяха облекчени през 1981 г. след Алжирските споразумения, които доведоха до освобождаването на заложниците, но бяха въведени отново през 1987 г. от Роналд Рейгън. Те се засилиха през 1996 г., когато Бил Клинтън подписа Закона за санкциите между Иран и Либия, а от 2010 г. нататък с поредица от нови мерки, при управлението на Барак Обама.

Но през цялото време Вашингтон често показваше, че поддържането на ниски цени на петрола е приоритет. Например, Министерството на финансите на САЩ позволи на известен американски петролен търговец на име Оскар Уайът да купи ирански петрол през 1991 г., след като Ирак нахлу в Кувейт. (По това време Саддам Хюсеин беше смятан за по-голяма заплаха от аятолах Али Хаменей.)

Иранската петролна индустрия също еволюира. Въпреки че суровият петрол привлича цялото внимание, през последните 10 години Техеран набляга на развитието на един аспект от своята петролна индустрия, който исторически е получавал по-малко, ако изобщо, внимание във Вашингтон: кондензати и течни утайки от природен газ като етан, бутан и пропан.

^{Производство на петрол в Иран по вид | През последните години Техеран увеличи дела на производството си извън суров петрол, като кондензатите и NGL представляват повече от 31% от общото количество}

Те може да остават незабелязани, но се броят за общото производство на петрол – и генерират доста петродолари. Миналата година Иран произвеждаше около 4,3 милиона барела суров петрол на ден плюс още 725 000 барела други течности на ден, общо близо 5,1 милиона барела на ден. Прогнозата беше публикувана миналия месец от Британския енергиен институт като част от неговия „Статистически преглед на световната енергия“, годишна публикация, която се счита за библията на данните за индустрията. Техеран не е добивал повече от 5 милиона барела на ден от 1978 г., годината преди Ислямската революция да сложи край на управлението на Мохамед Реза Пахлави, последния шах на Иран.

Разработването на огромните богатства от кондензат и течен природен газ без чуждестранна помощ не беше лесно. Но когато санкциите спряха европейските и азиатските фирми, Корпусът на гвардейците на ислямската революция, мощна военна организация, която контролира широк спектър от местни компании, се активизира. През последното десетилетие Khatam-al Anbiya, строителен конгломерат, управляван от гвардията, изгради ключови инсталации, необходими за преработка на кондензат и течни въглеводороди (NGL) в използваеми продукти.

Залогът се изплати. Днес „NGL са най-доходоносният износ на Иран след суровия петрол и природния газ“, заяви иранското министерство на петрола през април. Само пропанът донесе миналата година 3,6 милиарда долара; с още 2,2 милиарда долара от бутан. „Инвестирането в производството на NGL не е просто икономическа възможност, а стратегическа необходимост за увеличаване на приходите от чуждестранна валута“, добавиха още те.

След като си осигури нов и нарастващ петролен поток под носа на Вашингтон, Техеран насочи вниманието си към осигуряване на износа на суров петрол. Пекин изгради до голяма степен защитена от санкции верига за доставки, която включва петролни танкери, трансфери от кораб на кораб и използването на организации, които оперират извън системата на щатския долар.

Помогна и фактът, че администрацията на Байдън си затвори очите за това, което Техеран и Пекин правеха. Белият дом, притеснен от поддържането на ниски цени на петрола, докато налагаше на Русия енергийни санкции, заключи, че постигането на целта му да навреди на Москва заради нахлуването ѝ в Украйна през 2022 г. изисква подход на невмешателство в китайско-иранската търговия с петрол. Днес Китай купува 90% от износа на ирански петрол.

12-дневната война между Израел и Иран – с по-късното участие на САЩ – не промени ситуацията на терен за петролната индустрия на Ислямската република. При ограничени въздушни удари Израел повреди само няколко ирански петролни актива, които бяха бързо ремонтирани. Белият дом тихо се намеси, за да спре разпространението на войната в енергийния сектор. Това ще бъде полезно за Техеран по време на възстановяването.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.

Още по темата

Руският износ на петрол не успява да се възстанови от двумесечно дъно

Пазарите се научиха да не се вълнуват особено много

Тръмп озадачи всички и внезапно одобри покупката на ирански петрол от Китай