Германия заслужава нова сделка за ядрената енергетика

„Сега, когато Доналд Тръмп отново е президент на САЩ, силният, надежден тип на игрището изведнъж стана непредсказуем“, обясни миналата седмица германското списание Der Spiegel в детската си рубрика. Така се чувстват мнозина в политическа Германия – почти толкова разочаровани от Америка, колкото и от Русия, и решени да намалят зависимостта си и от двете. Но докато вече се правят значителни стъпки за укрепване на германските отбранителни способности, няма сравними планове за ограничаване на енергийната уязвимост; Германия си остава все толкова зависима от другите.

Страната внася близо 70 % от цялата си енергия. При природния газ този дял достига 95 %. Това е рискована ситуация за третата по големина икономика в света. Всички го знаят – което поставя Берлин в слаба позиция, било при договаряне на нови LNG‑сделки с Белия дом, който поставя „Америка на първо място“, било при евентуално връщане към руски газ, както настояват мнозина индустриални лидери. И двата пътя са скъпи и не водят до по‑голяма геополитическа и икономическа независимост.

Новото германско правителство има уникален шанс да промени това. Осигурило си е инвестиционен пакет за инфраструктура от 500 млрд. евро, финансиран с дълг, и би могло да изгради изцяло нова енергийна стратегия – с диверсификация на доставките и възможности за стартиращи фирми и инвеститори. Но енергийните планове на бъдещата коалиция на практика повтарят тези на предшествениците ѝ: да се разчита на природния газ като „мостова технология“, докато възобновяемите източници не станат единственият доставчик. Това е едновременно без въображение и неразумно.

Тази стратегия датира от 2002 г., когато правителството на канцлера Герхард Шрьодер прие закон за постепенното извеждане на ядрената енергия. Оттогава Германия все повече зависи от вносен газ и местни въглища. При Шрьодер атомната енергетика осигуряваше близо една трета от германското електричество. Ангела Меркел ускори плана за закриване на ядрените мощности, а Олаф Шолц го довърши през 2023 г. – против общественото мнение и в разгара на остра енергийна криза. Днес Германия продължава да произвежда над една пета от електроенергията си, изгаряйки въглища – над два пъти средното за ЕС.

Тази погрешна линия създаде абсолютна потребност от газ с огромни последствия. Преди инвазията на Владимир Путин в Украйна 55 % от вносния газ в Германия идваше от Русия. Светът не свърши, когато Берлин спря да купува руски тръбопроводен газ през август 2022 г.: страната успя да се пренасочи към други доставчици – главно Норвегия, която осигури близо половината от германския внос миналата година, и САЩ, откъдето дойдоха 91 % от LNG‑пратките в германските пристанища, както и 16,5 % от всички газови доставки за ЕС. Вносът на американски LNG в ЕС се е повече от удвоил спрямо 2021 г.

Но докато непосредственият проблем бе решен, възникнаха нови. И с висока цена: средното германско домакинство днес плаща почти една трета повече за енергия в сравнение с времето преди войната в Украйна.

Коалиционното споразумение на следващото германско правителство не дава нови отговори на енергийния ребус. За газа кабинета предвижда да строи нови централи, но е твърде неясен по въпроса за снабдяването, обещавайки само „договори за доставки с международни газови доставчици“ – формулировка, която оставя отворена вратата за връщане към руски газ. По отношение на възобновяемите източници се залага на още държавно субсидирано разширяване с надеждата секторът в крайна сметка да стане жизнеспособен на свободния пазар.

Рисковете от тази стратегия се проявиха миналата година по време на периодите на „Dunkelflaute“ – безветрено и облачно време. Рязкото намаление на производството от ВЕИ предизвика скок на едро в цените на електроенергията, както и напрежение с други европейски страни, чиито по‑стабилни мрежи Германия внезапно трябваше да „дърпа“, причинявайки недостиг и ценови шокове другаде в Европа. Стабилността на системата също буди все по‑голямо безпокойство сред германските фирми, които се оплакват от зачестили кратки прекъсвания на тока.

Новото правителство признава, че статуквото е неустойчиво, поради което иска да разчита на повече газ като резерв, въпреки разходите и геополитическите рискове. С оскъдни природни ресурси в Германия по‑разумният подход би бил да се позволи връщане към ядрената енергия – за да се изведат по‑бързо въглищата и да се осигури стабилно вътрешно електричество в подкрепа на пазара.

Експерти изчисляват, че реактивирането на част от старите реактори би отнело до пет години, а изграждането на ново поколение централи – до 15 години. Това може да изглежда дълго, но с напредъка на AI и допълнителната електрификация на транспорта потребността на Германия от беземисионен и постоянен ток ще расте, а не ще намалява – затова компании като Google инвестират в малки модулни реактори. Германия може да разгледа подобна възможност заедно със съседи като Франция, която черпи по‑голямата част от енергията си от АЕЦ, и Полша, която тепърва развива свой ядрен сектор.

Консервативният блок ХДС/ХСС на бъдещия канцлер Фридрих Мерц по принцип осъзнава тези възможности; в манифеста си миналата година той написа, че „не можем да изключим опцията ядрената енергия“. Причината тя да не фигурира в коалиционния договор е натискът от младшия партньор – социалдемократите (ГСДП) на Шолц и Шрьодер – с дългогодишна антиядрена традиция. След като ХДС/ХСС обеща да не работи с антиимиграционната AfD, ГСДП е единственият жизнеспособен коалиционен партньор за Мерц и може да извива ръцете на по‑голямата партия по много въпроси.

Дилемата за Мерц е огромна. Социологическите проучвания показват, че мнозинството германци искат връщане на ядрената енергия. Финансирането е налице, за да се инвестира в най‑ново поколение реактори, което би донесло добре платени работни места, дългосрочни инвестиции и стимул ядрената експертиза да остане в страната след затварянето на последните реактори през 2023 г. Но политически Мерц е прикован към енергиен модел, създаден и ревностно защитаван от партия, която получи едва 16,4 % на изборите през февруари.

Ако погледнем германската енергийна политика през последния четвърт век, стара мъдрост изплува на повърхността: да правиш едно и също отново и отново и да очакваш различен резултат е дефиниция на лудостта. Пътят към освобождаване на Германия от външните зависимости и вътрешната енергийна криза не може да бъде „още от същото“. Германските избиратели го разбират, затова мнозинството от тях избра промяната на урните. Сега е моментът политиците да ги чуят.

Още по темата

Доверието на инвеститорите в икономиката на Германия се срина

Германия иска да бъде военна сила, но може ли да го направи

Драги определи пакета разходи на Германия като промяна в играта

Германия официално премахна тавана на дълга