Пълната либерализация на електроенергийния пазар е необходима, защото централизираният пазар у нас е бил пригоден за малък брой производители, които да си делят пазара. Но зеленият и технологичен преход, в който живеем сега, предполага, че производителите ще станат хиляди, ако не и милиони. При завършен преход всяко домакинство може да се превърне едновременно в консуматор и производител на електроенергия. Това каза д-р Богомил Николов, изпълнителен директор на Българска асоциация "Активни потребители", в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова.

Според него централизираният модел вече не отговаря на реалностите и нуждите на пазара. А либерализацията на пазара на електричество е стигнал до последния си етап включването на битовите потребители – трябваше да случи от 1 януари 2026 г. Въпреки това реформата се отлага за неопределено време след гласуване в НС. Темата либерализация и нейното отлагане на е била фокус на дискусията на Net Zero Lab към Стопанския факултет към СУ, проведена на 12 юни. Внимание е било обърнато и на активната роля на потребителите в този преход, като д-р Николов е бил от участниците във форума.

Той отбеляза, че решението е добро, но „не с мотивите, с които е направено“, а поради възможността България да влезе в еврозоната от същата дата, а съвпадение между две големи реформи би породило сериозни страхове. „Важно е да използваме това време за подготовка“, подчертава той. Въпреки това събеседникът заяви, че тя „изобщо не е започнала. Но България може да използва опита при прехода към еврото, за да осъществи успешно преминаване към свободния пазар на електроенергия.

„Въвеждането на еврото ще докаже, че институциите, когато са притиснати от обстоятелствата, могат да вършат работа и да се координират. Ако минем успешно прехода към еврото, това ще е много добра основа как да продължат институциите с тази реформа.“

Николов и обръща внимание на най-големите страхове у хората – че цената на електроенергията ще се повиши.

„Ние не правим либерализация за един ден или месец, а в дългосрочен план. Дори да има първоначално повишение на цените, свободният пазар ще възстанови баланса в рамките на 2-3 години.“

Предвидени са защитни механизми за уязвимите групи, но успехът на реформата минава през конкретни действия: „Докато държавата не съумее да превърне дефиницията в законодателството за „енергийна бедност“ в политика, шансовете за успешен преход са малки.“

Д-р Николов посочва и възможностите за енергийна ефективност.

„По-добрият подход е, ако инициативата се даде на гражданите – ако успее домакинство, къща или кооперация да достигне до определен енергиен клас, то да получава фиксирана субсидия. Това много силно ще ускори този процес.“

Според него сегашната практика, при която администрацията се опитва да управлява процеса централно, води до забавяния и ниска ефективност.

„Ако обърнем логиката и субсидираме този, който е извършил някаква работа, темпото и ефективността ще се вдигнат рязко.“

Новите технологии също имат своята роля, но техният потенциал не се използва в пълна степен, като според експертът това отново се дължи на нелиберализирания пазар у нас. „Докато не оправим техническите предпоставки, трудно ще говорим за внедряване на нови технологии“, казва Николов.

Що се отнася кога ще настъпи пълната либерализация, гостът заяви, че дори целият европейски пазар все още не е напълно отворен заради ограниченията в свързаността. „От това страдаме и ние – изнасяме ток за Украйна, но нямаме възможности да внасяме по-евтин ток от Западна Европа.“ Според него България трябва да обедини усилия с държавите от региона и да лобира пред европейските институции за ускорена интеграция в общия електроенергиен пазар.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да гледате тук.

Още по темата

Липсата на либерализацията на електроенергийния пазар е в полза на по-богатите

Либерализацията на електроенергийния пазар се отлага поне с 1 година

Пълната либерализация на енергийния пазар у нас е възможна и се очаква от години