Малките модулни реактори (ММР) са особено подходящи за регулиране на електроенерийната система, в която на моменти има свръхпроизводство от възобновяеми източници в определени часове. Те могат да служат и като буфер – да съхраняват енергия и да я освобождават при нужда, нещо, което конвенционалните АЕЦ и ТЕЦ не могат да правят толкова гъвкаво. Това ще позволи цените да се подобрят така, че да станат конкурентни за производителите и консуматорите, което осигури енергиен баланс. Това каза Никола Петров, докторант в катедра „Национална и регионална сигурност“ в УНСС, в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова.

ММР са умалени модели на познатите ни големи ядрени реактори. Докато стандартните реактори са с мощност около 1000 мегавата, малките варират между 5 и 300 мегавата и заемат между 4 и 10 пъти по-малко пространство.

Съществена разлика също е, че ММР не са обвързани с конкретно географско място. Те се сглобяват фабрично и могат да се доставят готови до всяка индустриална зона. Те могат да произвеждат електроенергия, която е зависима от електроенергийната система и мрежа, и да се използват автономно за захранване на индустриални обекти, дори на отделни предприятия.

Балансиращата роля на тези реактори е ключова и за производителите на електроенергия.

„В момента забелязваме едни доста високи отрицателни цени…, което дава негативен сигнал към инвеститорите в България. Ако някой производител желае да инвестира средства за изграждане на базова мощност и възобновяеми източници, в часовете, когато фотоволтаичната централа произвежда най-голяма енергийна мощност, производителят трябва да заплаща на консуматора, за да пласира своята продукция.“

Поради предимствата си Петров коментира, че бизнесът вече има интерес от използването на технологията. Технологични гиганти като Microsoft, Google и Amazon вече инвестират в ММР за своите центрове за данни, тъй като те се нуждаят от стабилно и мащабируемо електроснабдяване, а енергията, която се произвежда от ММР е стабилна без въглеродни емисии.

„Това са едни от най-зелените мощности. Освен това с все по-напредналите технологии, смея да твърдя, че са и едни от най-безопасните.“

Интересът към тази иновация предизвиква и сериозна конкуренция сред държавите, които ги разработват. В света в момента се разработват над 70 различни дизайна в повече от 17 държави – сред тях и едни от най-големите икономики, а компании компании като Rolls-Royce, Westinghouse, китайски и руски фирми имат напреднали разработки. България също има място сред държави с 50-годишния опит, натрупан от АЕЦ „Козлодуй“.

„България също има предимства и сред пионерите в тази област, особено с дългогодишния си опит с АЕЦ „Козлодуй“, който ни дава възможност да бъдем атрактивен партньор и дори регионален лидер.“

Въпреки това в момента все още сме далеч от това малките модулни реактора да влязат в експлоатация. Никола Петров прогнозира, че това ще се случи в края на десетилетието. Освен това финансирането на тези рискови проекти е скъпо, което се превръща в едно от основните предизвикателства пред технологията.

„За момент банките и финансовите институции като цяло не могат да отпуснат средства за нещо, което го има само на хартия. Колкото и да се разработват като технологии и етапи, малките модулни реактори все още са проектни дейности.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Чиста енергия“ може да гледате тук.

Още по темата

България има място на картата на термоядрения синтез

Сърбия открехна вратата към атомните електроцентрали

Westinghouse удължава ключов договор, свързан с изграждането на ядрени мощности в България

Енергийният преход е невъзможен без ядрената енергия