Мозъчните импланти могат частично да възстановяват изгубени функции на организма и да лекуват тежки неврологични заболявания, но все сме далеч от това те да подобряват човешките способности. Въпреки това те все още крият различни рискове, а етичните норми за тяхното използване все още са в зародиш. Това каза доц. д-р Димитър Проданов от Института по информационни и комуникационни технологии към БАН в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев.

При тази технология едно от най-коментираните постижения е имплантът на компанията Neuralink, основана от Илон Мъск. Тя използват ултратънки електроди – по-тънки дори от човешки косъм – които се вкарват директно в мозъка и има минимално механичното взаимодействие с мозъчната тъкан.

„Компанията на Илон Мъск е в етап на клинични изпитания. Тя имплантира чип в главата на един парализиран човек с помощта на роботизирана хирургия и той може да контролира курсора на екран с мисълта си, да играе на компютърни игри, да избира каква музика да слуша.“

Въпреки това засега крайната цел на Мъск за „подобряване на човека“ все още е далеч, защото клиничните изпитания са ограничени до тежки заболявания и има сериозни изисквания за провеждането им.

Подобна технология се използва при пациенти с Паркинсон. Методът на дълбоката мозъчна стимулация не лекува причината за заболяването, но успешно контролира треперенето и затрудненията в движенията.

Друг масово приет пример са слуховите апарати, чиято разработка започва още през 50 и 60-те години на миналия век.

„Те стимулират вътрешното ухо, но не могат да стимулират чак толкова добре. Просто мозъкът има пластичност, която му позволява да декодира стимулацията и да реконструира думите, които човек се опитва да разбере.“

Вече навлизат и зрителни протези. Доц. Проданов е работил по такъв проект и обясни, че множество електроди се имплантират в зрителната кора на главния мозък и това води до частично възстановяване на усещането за светлина.

Технологично близо сме и лекуване на травми на гръбначния мозък посредством импланти, но всичко зависи от инвестициите и продължителността на усилията.

„Ако се включат частни инвеститори и индустрията покаже ангажимент, може да видим пробив в рамките на 10-15 години. Ако се разчита основно на публично финансиране, сроковете може да се удължат до 30 години.“

Въпреки това тази технология крие рискове – от чисто технически, като например повреда на импланта и загуба на връзка до финансови и хирургични, защото изваждането на имплантите крие рискове за здравето на пациента.

Важен е и въпросът с механичното взаимодействие между електродите и мозъка – твърде твърдите електроди увреждат тъканта, докато твърде гъвкавите се размества и губят връзка с кората. Гостът каза, че екипът му в БАН разработва модели за дизайн на електроди с оптимални биомеханични свойства.

Въпреки това събраните данни от устройствата са регулаторна и етична сива зона, след като тепърва предстои да се изяснят въпросите кой притежава данните от мозъка, как ще бъдат използвани и в каква юрисдикция могат да се съхраняват. Неинвазивните методи от енцефалограми крият риск от злоупотреба с лични невронни данни като например за неправомерно предлагане на персонализирани реклами, базирани върху мозъчната дейност, данни за работоспособността и злоупотреба по време на разпит. А всички тези етични проблеми са отразени в документ на експертна група на ЮНЕСКО, от която събеседникът е част. Тя е разработила етични принципи за невротехнологиите.

„По-рано тази година тези принципи бяха приети от Междуправителствената конференция на организацията и ще бъдат представени на Общото събрание на ЮНЕСКО през ноември 2025 г. Това е ключов документ, който ще насочва бъдещата регулация в ЕС и ОИСР.“

Освен това самите импланти могат да бъдат и хакнати, ако чиповете в устройствата не са достатъчно добре криптирани и защитени. ю

Целия разговор вижте във видеото.

В предаването вижте още:

• Инженери от САЩ са създали изкуствен мускул, който не само се движи, а и сам открива наранявания и сам се възстановява без човешка намеса
• Създаден е сателитен AI модел, който за първи път e предвидил земетресение три дни по-рано, като е анализирал аномалии в йоносферата
• Учени са открили кои клетки помагат на калмарите успяват да променят външния си вид от почти прозрачен до ярко оцветен
• Учени за първи път са излекували гръбначни травми при плъхове

Всички гости на предаването „Футуризъм“ може да гледате тук.

Още по темата

Компанията за мозъчни импланти на Мъск разработва и роботизирана ръка

Устройството Neuralink на Илон Мъск е имплантирано на втори пациент

Чип в мозъка - Neuralink успя с роботизирана хирургия и гъвкави електроди

Neuralink за първи път е поставила чип в мозъка на човек