SeeNext за втора поредна година прави изследване на ESG политиките у нас. Тази година анализът показва, че 50% от българската икономика се генерира от сектори и дейности, които отговарят на стандартите на ЕС по отношение на ESG и на устойчиви дейности. Сравнихме България с няколко от нашите съседки, както и със Словения и Хърватия, и в тези сравнения нашата страна се нарежда на 3-то място по потенциал за увеличаване на устойчивостта на икономиката точно след Словения и Румъния. Искам обаче да подчертая, че това, че една от тези изследвани икономики има малко по-ниска оценка по отношение на потенциала в никакъв случай не означава, че тази икономика не е устойчива. Това каза Лилия Горанова, ръководител ''Бизнес анализи'' в SeeNext в предаването "Made in Green" по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Горанова споделя, че това което са направили от SeeNext е анализ на всички дейности, описани до този момент в таксономията и след това са съотнесли тези дейности към индустриите, на които те отговарят. След това екипът е изследвал какъв е делът на тези индустрии от брутната добавена стойност, която се генерира в България, за да отчете потенциала за по-нататъшно развитие и устойчивост и кои са онези сектори, в които инвестициите биха довели до един бърз резултат по отношение подобряването на устойчивостта. За да може страната ни все повече да прилага тези политики за устойчивост, е необходима ангажираност както от страна на публичния сектор, така и от частния. Според нея регулациите за устойчивост на ЕС не влияят толкова на това дали страната ще стане по-успешна икономически и на генерирането на по-голям вътрешен продукт.

''По скоро влияят по отношение на това как се генерира брутната добавена стойност, по какъв начин се случват инвестициите в икономиката. В този смисъл, променя се начинът на правене на пари в държавите и в частния и публичния сектор.''

Лилия Горанова разказва, че има два сектора у нас, които отговарят на 100% на критериите за устойчивост- сектори ''Недвижими имоти'' и ''Енергия, води и преработване на отпадъци''. Те представляват голям потенциал за инвестиции, които биха имали бърз ефект по отношение на подобряване на устойчивостта. Горанова коментира, че макар и недвижимите имоти напълно да отговарят на заложените изисквания, това не означава, че ситуацията с нашия сграден фонд, където тепърва имаме няколко посоки на развитие, е същата. Според гостенката повечето компании, които към момента търсят офис площи, вече са заложили на инвестиции, покрили по някакъв начин ESG стандартите. От друга страна, има и сектори, които тепърва подлежат на подобрение на устойчивостта си. Това са ''Търговия на дребно и едро'' и ''Производство''.

''Много често компаниите се фокусират основно върху част ''околна среда'' от ESG. Използват все повече възобновяеми източници в производството и покриване на нуждите от електроенергия. ESG е многокомпонентно и по отношение на въпроса дали трябва да се разпределят равномерно политиките - много зависи за какви стандарти за докладване говорим. Aко говорим по отношение на европейската таксономия, тя има 6 основни цели. Всички те са фокусирани основно върху околната среда, но има редица други стандарти за докладване по ESG политики, които се фокусират еднакво и върху останалите 2 елемента от това съкращение.''

Горанова добавя, че в момента около 4000 големи компании в ЕС трябва да започнат да представят своите доклади по ESG таксономията. Те представят доклади по отношение на една или две от тези шест заложени цели. Компаниите не трябва да отговарят на всички критерии, а трябва да докладват по-скоро основно, включвайки само една малка част от всички дейности в първия си доклад.

''Комисията разделя дейностите на две групи - такива, които изцяло се покриват с тези, заложени в таксономията и такива, които комисията нарича ''спомагащи'', които помагат за това компанията да отговаря по някакъв начин на 1 от 6-те принципа на таксономията. В този смисъл тази дейност сама по себе си може да не е считана за устойчива, но подпомага компанията под някаква форма. В тези първи доклади компаниите ще трябва да докладват основно по тези спомагащи дейности и само по една малка част от възможните изцяло покриващи се с таксономията. Комисията е наясно, че това е една съвсем нова реалност на корпоративно докладване и дава достатъчно време на компаниите.''

Какво е бъдещето на таксономията на ЕС и ще може ли да се докладва и избягва greenwashing-a в компаниите вижте във видеото.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Made in Green" може да гледате тук.