Заводската инфлация в Китай стигна 26-годишен рекорд и постави дилема пред политиците

Нивата на фабричната инфлация в Китай нараснаха с най-бързи темпове от почти 26 години през септември, което потенциално би увеличило глобалния инфлационен натиск, ако местният бизнес започне да прехвърля по-високите разходи на потребителите.

Индексът на производствените цени (PPI) се повиши с 10,7% в сравнение с година по-рано, надхвърляйки прогнозите и достигайки най-високото ниво от ноември 1995 г., тъй като цените на въглищата и другите стокови разходи нараснаха, показват данни от Националното статистическо бюро (NBS) в четвъртък.

Все още няма достатъчно доказателства, че фабриките за потребителски стоки прехвърлят по-високите разходи на клиентите, като потребителските цени нарастват с по-бавни темпове от 0,7% през миналия месец. Това обаче може да се промени, тъй като производителите виждат свитите си печалби и Китай се подготвя за по-високи цени на електроенергията на фона на енергийната криза.

„Увеличената разлика между PPI и CPI означава по-голям натиск за секторите нагоре по веригата да прехвърлят нарастващите разходи към низходящите вериги“, каза Брус Панг, ръководител на макро и стратегически изследвания в China Renaissance Securities Hong Kong, пред Bloomberg.

Управителят на Китайската народна банка Йи Ганг заяви пред Г-20, че инфлацията в Китай е „умерена“, се казва в изявление на уебсайта на централната банка в четвъртък. Той повтори, че паричната политика ще бъде гъвкава, целенасочена, разумна и подходяща.

Сега политиците ще трябва избират много внимателно между подкрепата на икономиката и по-нататъшното стимулиране на производствените цени.

Танг Цзянвей, главен макроикономически анализатор в BOCOM, каза, че смесената картина на инфлацията в Китай представлява дилема за паричните власти в страната.

„От една страна, относително слабото вътрешно търсене изисква известна степен на облекчаване, за да подкрепи възстановяването на търсенето, а от друга страна, рекордно високият PPI ​​ограничава възможността за отслабване“, каза Танг.

Повишавайки цените на производителите, глобалните цени на стоките се повишиха през последните месеци, дължащо се на повишеното търсене на въглища и метали, тъй като икономиките по света се отвориха отново. Недостигът на работна ръка и пречките в транспорта също повдигнаха цените в световен мащаб.

В допълнение към ценовия натиск в Китай, широко разпространеното спиране на електроенергията през септември наруши производството в циментовата, стоманодобивната и алуминиевата промишленост и дори спря производството в множество заводи, включително много от доставчиците на големи световни марки като Apple. Сривът на електроенергията в Китай произтича от недостиг на въглища на фона на усилията за постигане на целите за декарбонизация и рекордни цени на горивото.

Цените са се повишили в 36 от 40 индустриални сектора миналия месец спрямо 32 сектора през август, показват данните. Цените в добива и въглищата скочиха със 74,9%, рязко нагоре спрямо ръста от 57,1% през август.

Индексът на потребителските цени обаче се повиши с 0,7% на годишна база през септември, забавяйки се от увеличение с 0,8% през август и под прогнозата за ръст от 0,9% в допитване на "Ройтерс".

"Проблемите в предлагането продължават да съществуват и търсенето беше слабо, така че производителите не могат да предадат разходите. Това е болезнен процес, през който китайската икономика трябва да премине", каза Джоу Хао, старши икономист в Commerzbank.

Очаква се икономическият растеж на Китай да се забави до 5,2% на годишна база през третото тримесечие от 7,9% през април-юни, показа скорошно проучване на "Ройтерс".

Мерки

Нарастващият ценови натиск идва, докато Пекин предприема редица мерки за ограничаване на рекордно високите цени на въглищата и облекчаване на енергийната криза в страната, включително призоваване на миньорите да увеличат производството, и да управляв търсенето на електроенергия в промишлените предприятия.

Правителството заяви миналата седмица, че ще позволи цените на електроенергията на въглища да се колебаят с до 20% спрямо базовите нива, което отслабва предишните граници.

ANZ очакват този ход да увеличи PPI с 2 процентни пункта в близко бъдеще, докато въздействието върху CPI ще бъде едва 0.5 процентен пункт.

Танг каза, че шансовете за намаляване на лихвените проценти или намаляване на задължителните резерви на банките през тази година са ниски, като добави, че властите вероятно ще поддържат междубанковата ликвидност разумно достатъчна чрез структурни корекции.

Китайската народна банка запазва основния си лихвен процент за корпоративни и домакински кредити непроменен в продължение на 17 месеца, докато за последно намали задължителните резерви в средата на юли.

Базовата инфлация, която премахва нестабилните цени на храните и енергията, достигна 1,2% през септември, без промяна спрямо август.

Въпреки това, в знак, че потребителската инфлация не е безкрайно имунизирана срещу по-широк ценови натиск, Foshan Haitian, най-големият производител на соев сос в Китай, заяви тази седмица, че планира да повиши цените с цели 7% от 25 октомври поради нарастващите разходи за суровини, транспорт и енергия.